София 18.05.2012г. Двадесет и двама депутати от Европейската народна партия (ЕНП) и членове на Парламентарната асамбеля на Съвета на Европа (ПАСЕ), начело с Лука Воланте, президент на групата на ЕНП в ПАСЕ, подписаха Декларация, в която потвърждават че сурогатното майчинство е несъвместимо с достойнството на жените и засегнатите деца и е нарушаване на техните фундаментални права.

Освен тях още близо 150 членове на Съвета на Европа от различни страни и парламентарни партии подписаха Декларацията в рамките на два дни, заявявайки, че сурогатното майчинство е нарушаване на човешките права и човешкото достойнство и трябва да бъде спряно.

Тези дни Декларацията бе качена на сайта на Парламентарната асамблея на съвета на Европа и включва препратки към 16 международни споразумения и документи, на които сурогатното майчинство противоречи.

Декларацията по повод сурогатството бе внесена на 27 април, ден след проведената конференция в Съвета на Европа на тема «Сурогатното майчинство: Нарушение на човешките права», организирана от няколко неправителствени организации с подкрепата и участието на Европейската народна партия в ПАСЕ.

Към Декларацията предстои да се присъединят и други депутати и членове на ПАСЕ.

По време на конференцията бе представен докладът "Сурогатното майчинство: нарушаване на правата на човека", изготвен от неправителствената организация Европейски център за закон и справедливост. В документа се говори за нарушаване на правата на жените и възникващата комерсиална експлоатация върху тях, а също така за трудностите при определяне на родителските права, тъй като в процеса на зачатие, износване и възпитание на детето могат да бъдат въвлечени до 6 души (два донора на полови клетки, сурогатната майка, нейният мъж, "юридическите" родители на детето). В документа се подчертава и проблемът за бъдещата самоидентификация на детето, родено от сурогатна майка и за неговото психологическо здраве. Изброени са и конкретни случаи за нарушаване на правата на човека, свързани със сурогатното майчинство.

Доктор Грегор Пупинк, директор на «Европейски център за право и справедливост» и един от говорителите заяви в интервю за Асоциация Общество и Ценности, непосредствено след конференцията, че ако България узакони сурогатното майчинство тя ще наруши редица международни договори, по които е страна като Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията за правата на децата, Конвенцията за правата на жените и др.

Източник: Асоциция Общество и Ценности

Permalink | Leave a comment  »

-  Какво се случи по време на конференцията в Европейския съвет касаеща сурогатното майчинство?

- Направихме конференцията в рамките на сесията на Парламентарното събрание на Съвета на Европа.  Тя бе посветена на практиката на сурогатното майчинство. Целта на конференцията бе да разясним какъв е проблема със сурогатното майчинство и защо това само по себе си е нарушение на човешките права и човешкото достойнство и защо дългосрочно трабва да се забрани в Европа.  Именно поради това, че нарушава Европейската конвенция за правата на човека и други международни споразумения.

Целта на тази конференция бе да представи естеството на тази практика, аргументите по този въпрос и цялата правна рамка, която казва, че сурогатното майчинство е нарушение на човешките права на майките и на децата.

- Как решихте да организирате това събитие? Каква бе причината?
 
- Причината за тази конференция е, че в ограничен брой страни и все още в някои страни като България, има опити да се легализира сурогатното майчинство. Ясно е, че ако тези страни искат да го легализират, те ще нарушат своя международен ангажимент. България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и на Конвенцията за правата на детето, както и на Конвенцията за правата на жените и т.н. Така, че ако страна като България би искала да узакони сурогатното майчинство, това би нарушило Конвенцията и би поставило под заплаха всички други конвенции. Така, че е отговорност на Съвета на Европа и на международните асоциации за защита на човешките права ясно да се произнесат и да отбележат, че сурогатството е нарушение на човешките права. Това е причината за провеждането на тази конференция.
 
- Какви са следващите стъпки?
 
- Тази конференция е първата крачка на Съвета на Европа. Вече много голям брой от членовете на  Съвета на Европа, в рамките на два дни - около 150 члена на парламента от много страни и различни партии - подписаха обща декларация, в която се казва, че тази практика е нарушение на човешките права и човешкото достойнство и би следвало да бъде преустановена.  

Това е една много силна реакция на парламентаристите срещу тази практика. Така че ние правим следващите стъпки: изготвяне на доклад от Съвета на Европа; да се направи проучване какво се случва на практика около този бизнес, статистиките, условията за жените, техните права, както и здравето на жените и децата. В момента ние отваряме кутията. Сега Съвета на Европа ясно ще разгледа въпроса и принципа на човешкото достойнство и тогава ще имаме законодателен процес срещу тази практика.
 
- Каква е възможността тази практика да се забрани в Европа?
 
- В действителност тя е забранена. Сурогатството е забранено с международен договор. Това е нарушение на международен договор. Практиката е възникнала, но никой досега не се е занимавал с нея. Въпросът е да се прилага договора. Дефакто няма нужда от нов официален договор за забрана на тази практика. Налице е необходимостта от прилагане на съществуващия договор, договора за детето, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за правата на жените и Конвенцията на ЕС за човешките права. Тук идеята е да сме сигурни, че тези договори се спазват. Страните, които искат да легализират сурогатството, ще отстъпят от своя ангажимент. Съветът на Европа е отговорен за извършването на тази разпоредба на страните по отношение на техния ангажимент.  Следващата стъпка е да увери себе си и участниците, че международните договори се спазват от страните.

Интервюто взе Михаела Джоргова непосредствено след провеждане на конференцията в Съвета на Европа в Страсбург

Асоциация Общество и Ценности

17.05.2012г.

Permalink | Leave a comment  »

Имайки предвид, че практиката на сурогатното майчинство включва договор относно неродено дете и експлоатация на женската утроба, както и че тя доброволно подронва същността на майчинството и манипулира родствените връзки:
 
Във връзка с:
 
    ▪    Хартата на Организацията на обединените нации
        
    ▪    Преамбюла и член 1 на Всеобщата декларация за  правата на човека (ВДПЧ);
        
    ▪    Преамбюла на Международния пакт за граждански и политически права(МПГПП), както и на Международен пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП);
        
    ▪     Конвенцията срещу изтезанието (чл. 16)
        
    ▪     Статута на Международния наказателен съд (чл.7)
        
    ▪    Конвенцията на Обединените нации за премахване всички форми на дискриминация срещу жените (чл. 6);
        
    ▪    Протоколът към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (чл.3) и Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора (чл.4)
        
    ▪    Конвенция за защита на човешките права и достойнството на човешкото същество във връзка с прилагане на биологията и медицината: Конвеция за правата на човека и биомедицината  (Конвенция Овиедо) (чл. 21);
        
    ▪    Конвенцията за правата на детето (чл. 3);
        
    ▪    Протоколът към Конвенцията за правата на детето за продажбата на деца (чл. 2а);
       
    ▪    Конвенция за забрана и незабавни действия за премахване на най-тежките форми на детския труд, Конвенция 182 на Международната организация по труда (чл. 3);
        
    ▪    Конвенцията за международно осиновяване (чл.4 и чл. 32)
     
    ▪    Европейската Конвенция за осиновяването на деца (ревизирана) (чл. 5 и чл. 17);
      
    ▪    Препоръка 1443 (2000) на Парламентарнота Асамблея на Съвета на Европа за Международното осиновяване: зачитане  правата на децата;
 
Подписите на настоящата Декларация потвърждават, че сурогатното майчинство е несъвместимо с достойнството на жените и децата и е нарушаване на техните фундаментални права.

Декларацията в оригинал на английски език може да видите ТУК

Декларацията в оригинал на френски език можете да видите ТУК

превод: Асоциация Общество и Ценности

Permalink | Leave a comment  »

Протестиращите са с различни професии - търговци, производители, адвокати, учители, университетски преподаватели, дори специалисти в сферата на социалните дейности. Основното притеснение на протестиращите е масовата практика на отнемане на деца в Европа, Русия и Америка по напълно субективни причини, чиито брой надхвърля хиляди и се е превърнала в скъпа индустрия и държавно спонсориран трафик на деца, обвързан с поръчки за осиновяване - основно в чужбина. Родителите смятат, че проектът лишава майките и бащите от правото им да вземат решения за отглеждането, възпитанието, здравето и образованието на децата си и налага недопустима намеса на държавата в семейните отношения. Те сравниха постановките на закона с въжделенията на крайни комунистически идеолози като Троцки за национализиране на децата. От началото на годината до институциите са били изпратени повече от 5 000 писма, настояващи проекта да бъде отхвърлен.

Експерти, противници на проекта, обърнаха внимание на противоречия между Конвенцията за правата на детето на ООН и новия проект, обвинявайки вносителите, че в него са налице текстове, които буквално нарушават Конституцията и заплашват националната сигурност на страната.

Отделни парламентарни групи и от двата полюса на политическата реалност също се присъединиха. Влиятелни международни организации в защита на човешките права и семейството като Aliance Defend Fund, Homeschool Defence Association и Световния конгрес на семействата също изпратиха писма до правителството, за да изразят своята загриженост от случващото се. Напрежението допълнително се нажежи от думите на част от вносителите, които твърдят, че родителите нямат права, а също и че не искали да отнемат деца, а само да ги дадат на онези, които се грижат най-добре за тях.

Негативните настроения ескалираха и на 28 април 2012 г. успоредно в София, Варна и Пазарджик се проведоха масови протести и шествия. В същия ден Православната църква обяви, че "законопроектът е недообмислен, разрушителен и душевреден". Навдигащата се вълна от недоволство е на път да нарастне и да залее цялата страна.

Permalink | Leave a comment  »

Carlson_Letter.pdf Download this file

Permalink | Leave a comment  »

На 25 март, неделя в Словения се проведе следзаконодателен референдум по повод Новия семеен кодекс, който бе приет от словенския парламент през юни 2011 година и който легализира хомосексуалните бракове.

На преките избори, 55% от гласувалите отхвърлиха новия семеен кодекс, а 45%  гласуваха в подкрепа на закона. В неделя гласуваха 30% от имащите право на глас.

Алес Примик, ръководител на Гражданската инициатива, която предложи референдума, сподели пред European Dignity Watch:

“Хората в Словения показаха на правителството и на цяла Европа, че исканията за привилегии на малцинството не могат да бъдат приети за сметка на най-същественото право на всяко дете: правото да има баща и майка. На тези, които искат да жертват това право заради личните си привилегии, им бе казано ясно от словенците: майчинството и бащинството са уникални и скъпоценни, ние искаме брака между мъжа и жената да бъде запазен и защитен, ние искаме нашето следващо поколение да расте в най-блогоприятната среда.”

Новият семеен кодекс се състоеше от 309 члена и адресираше много проблеми, но въпреки интензивните преговори през последните две години и половина, той продължаваше да съдържа сериозни заплахи за семейството и правата на децата.

Примик обясни: «През цялото време бяхме готови за компромисно решение, но политическите партии и ЛГБТ групите настояваха за равенство между хомосексуалните и съпружеските бракове, включително и правото да имат деца.»

Най-спорното, което Новият семеен кодекс представи беше неясният път към пълното равенство на хомосексуалните и съпружеските бракове и осиновяването на дете от хомосексуалните двойки.

Референдумът се проведе поради изричното искане от страна на словенците, които се обединиха в гражданско движение извън политеческите партии – “Гражданска инициатива за семейството и правата на децата.”

Гражданската инициатива беше в незавидна позиция спрямо подкрепата на всички големи и важни медии, включително и на президента на Словения Данило Турк, който  застана за Новия семеен кодекс, както направиха и повечето политически партии в парламента. Сегашното словенско правителство реши да не участва в кампанията за референдума.

Това беше първия по рода си референдум в страна членка на Европейския съюз и е възможно да стане важна oтправна точка за друго законодателство в тази област, в региона на Централна Европа. 

* Гражданската инициатива за семейството и правата на децата е сформирана като отговор на нежеланото предложение за Нов семеен кодекс през 2009. Тя е най-голямата Словенска гражданска група (с над 65 000 членове). Тя подпомага и съдейства за правата на децата и насърчава гражданското общество да защитава брака като съюз между един мъж и една жена.

* Превърната от нейните поддръжници в един нов феномен, Словения не е имала такава силна обществено-гражданска намеса след падането на комунистическия режим.

• На 3 февруари 2012 Гражданската инициатива предала над 40 000 проверени подписа на Народното събрание на Република Словения, нужни за да се състои референдума за Новия семеен кодекс.
• След отхвърлянето на Новия семеен кодекс на този референдум, това законодателство е отменено и Словения ще трябва да започне отначало, с наскоро основаното ново Словенско правителство и ясно послание от словенците.

Източник: European Dignity Watch

Permalink | Leave a comment  »

София 15.02.2012г. Приключи отбелязването на Седмицата на брака, която се проведе от 7-ми до 14-ти февруари за първи път в България. Това е международна инициатива, която има за цел да обедини обществените усилия за укрепване и насърчаване на брака и традиционните семейни ценности. Основната цел, която координаторите от Гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности" си бяха поставили за тази година е семейните двойки да чуят, че е възможно да имат щастлив и успешен брак. Чрез сайта на инициативата www.brak.bg семейства от цялата страна успяха да почерпят различни идеи за това как да заздравят любовта по между си, да се забавляват заедно, да намерят полезни материали и ресурси за обогатяване и развиване на по-добри пълноценни взаимоотношения. "За нас е изключително важно женените двойки в България да повярват, че с целенасочени усилия могат да изградят успешен брак. Ние искаме да ги вдъхновим с тази инициатива", сподели говорителят на инициативата Стоян Георгиев. 

Близо 20 неправителствени организации се присъединиха към инициативата за по-малко от седмица. Преподаватели в средните училища имаха възможността да използват ресурси от сайта www.brak.bg и да подчертаят важността и значението на брачната институция за отделната личност и обществото. Инициативата бе отразена от водещи радиостанции в столицата и страната, популяризирана в телевизионни предавания, печатни и интернет издания, както и чрез социалните мрежи. 

"Седмицата на брака" се провежда едновременно всяка година в над 20 страни по света, сред които: Англия, Америка, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Италия, Австралия, Холандия, Южна Африка и др., като броя на страните се увеличава с всяка година.  Инициативата предоставя редица възможности и включва дейности с цел разясняване ползите от брака и оказване подкрепа на двойки по пътя им към създаване на успешна връзка и укрепване на традиционното семейство.

Permalink | Leave a comment  »

Координатор на инициативата у нас е гражданско сдружение

"Асоциация Общество и Ценности"  

7 февруари, 2012 г. Тази година от 7 до 14 февруари за първи път у нас семействата ще имат възможността да отбележат и празнуват "Седмицата на брака". Това е международна инициатива, която има за цел да обедини обществените усилия за укрепване и насърчаване на брака и традиционните семейни ценности. Тя се провежда ежегодно по същото време в над 12 страни по света, сред които: Англия, Америка, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Италия, Австралия, Холандия, Южна Африка и др.  Инициативата предоставя редица възможности и включва активности с цел разясняване ползите от брака и оказване подкрепа на двойки по пътя им към създаване на успешна връзка и укрепване на традиционното семейство.

Цел на инициативата "Седмица на брака"

Основната цел през тази година ще бъде популяризиране на инициативата, като желанието на гражданските организации, които я подкрепят е семейните двойки в България да чуят, че е възможно да имат щастлив и успешен брак. Седмицата на брака празнува здравия брак - съюзът между един мъж и една жена, които са направили взаимно посвещение един към друг до края на дните си, с цел, но не само, да създадат и отгледат потомство. Координаторите на инициативата у нас призовават двойките да сложат брака си на фокус през тази седмица. За целта са създали сайта www.brak.bg където двойките могат да почерпят различни идеи за това как да заздравят любовта по между си, да се забавляват заедно, да намерят полезни материали и ресурси за обогатяване и развиване на по-добри пълноценни взаимоотношения, както и да разкажат историята си.

Инициативата в България ще бъде популяризирана от граждански организации и личности подкрепящи брака и семейството, като координатор е Гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности".  

Защо е важно да обърнем внимание на брака днес?

Бракът днес е в криза. Наблюдаваме висока степен на разводите, самотното родителство, икономическа задлъжнялост, стрес, липса на качествено време с децата. Последствията от това влияят не само върху физическото, но психичното и емоционално състояние на личността, семейството, а оттам и на обществото.  Най-потърпевши и уязвими са децата. "Седмица на брака" има за цел да противодейства на тези проблеми и да насърчи полагането на постоянни и целенасочени усилия за нейното преодоляване. Бъдещето на България е немислимо без здрави и стабилни семейства.

Защо бракът продължава да е актуален?

Здравите бракове носят огромна полза, като създават сигурност и стабилност, заедно с много радост и забавни моменти, за съпруга, съпругата и децата. Бракът е институция, в която си заслужава двойката да инвестира време и усилия, а обществото да цени и празнува. Седмицата на брака е също време, в което съпругът и съпругата да оценят един друг и да отделят време да научат някои нови умения, които да направят брака им по-добър.

Възможно е човек да се научи как да има щастлив брак, понеже това е въпрос на умения. Тази седмица е добър повод всяка брачна двойка да отдели време за заздравяване на брака си, както и да вземе участие в активностите, посветени на Седмицата, които могат да бъдат намерени на сайта на инициативата (www.brak.bg). 

Какво сочат изследванията за ползите от брака?

Изследванията на социалната наука за последните 30 години неопровержимо доказват, че мъжете и жените, които са в брак и продължават да са в близки взаимоотношения, живеят по-дълго, наслаждават се на по-добро здраве и са по-доволни от живота. Бракът повишава емоционалното, физическото и финансовото качество на живота за всички членове на семейството;

Тази социална институция е била съхранена през вековете, като осигурява жизненоважната взаимовръзка между поколенията и носи сигурност и стабилност. От духовна, емоционална, физическа, материална и социална перспектива бракът осигурява най-добрата среда за развиване на здравословно взаимоотношение.

Permalink | Leave a comment  »

София, 17.01.2012 г. Асоциация Общество и ценности, заедно с още 15 граждански организации изпратиха до управляващите Становище* срещу узаконяването на промените, легализиращи заместващото (сурогатното) майчинство, които съвсем скоро предстоят да бъдат разгледани на второ четене в Парламента. 

В позицията си организациите посочват, че с легализиране на промените, това, което е било престъпление до днес, утре ще е напълно легално. Предвид, че подобни промени ще окажат влияние върху бъдещето на България, променяйки изконни човешки ценности и взаимоотношения, те призовават депутатите да отхвърлят узаконяването на сурогатството и за провеждане на широка обществена дискусия.

Гражданските организации посочват, че узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените и нарушаване на техните права, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си. "С легализирането му България ще стане единствената страна на Балканите, узаконила сурогатство с толкова либерално законодателство, и ще се превърне в привлекателна туристическа дестинация за бизнес с утроби, както  Русия, Украйна и Индия", се казва още в Становището. 

Според организациите узаконяването на сурогатството у нас ще доведе до процъфтяване пазара на черно, тъй като България няма законови механизми, които да предотвратят продажбата на бебета.

Освен това гражданските организации предупреждават за хаоса, който ще настъпи в семейните отношения, тъй като промените позволяват роднини по права и съребрена линия да стават сурогатни майки и баби да могат да раждат своите внуци. Травмиращо ще бъде не само за сурогатните майки, но и за техните собствени деца, които ще растат в страх и несигурност поради изоставяне, а майчинството ще се обезцени, посочват те. 

Според тях с легализирането на сурогатството ще се обезцени и естествената връзка между майка и дете. Раздробяването на майчинството – до две, а в някои случаи - три майки, може да създаде психологически проблеми в по-късна възраст у детето. Нарушени са и неговите права, правото му на информираност. "Детето е третирано като биологична стока, за която се заплаща", се посочва още в Становището.

Друга сериозна причина да не бъде узаконено сурогатството според гражданските огранизации са сериозните рискове за заместващата майка, над която поръчващата двойка има пълни права по време на бременността, включително правото на аборт. В становището се посочва, че според изследване направено в Русия 75% от децата, заченати по този начин, се раждат с увреждания. 

Легализирането ще разруши фундаментите на традиционното семейство и ще отвори път за узаконяването на съвместните съжителства и възползването от страна на хомосексуални двойки да имат деца, се казва още в становището на организациите. 

В Становището организациите напомнят и призива, който чрез медиите отправи   г-н Лука Воланте, президент на групата на Европейската народна партия в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, че сурогатството не трябва да бъде узаконявано, като каза, че това ще доведе до промяна на ценностите  в обществото, объркване на семейните роли и ще превърне България в туристическа дестинация за бизнес с утроби.  

Православната църква и Главното мюфтийство твърдо отхвърлиха узаконяването на сурогатството. С позиция за отлагането на окончателното му  приемане и  необходимост от обществен диалог в следващите няколко години излезе по-рано и Национална мрежа за децата, обединяваща 96 неправителствени организации.

Румъния, Сърбия и Харватия също отхвърлиха сурогатното майчинство.

 * Това е ново становище (http://sva.bg/tag/Становища) по повод сурогатното майчинство във връзка с приетите на първо четене промени легализиращи сурогатството у нас.  Първото Становище бе изпратено на 03.10.2011 година от ГС "Асоциация Общество и Ценности" и Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" (http://sva.bg/73881624)

Permalink | Leave a comment  »

До:

Президента на Република България

Г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

Г- жа Цецка Цачева, Председател на Народно събрание на РБ

Г-н Тотю Младенов, Министър на труда и социалната политика

Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването на РБ

Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката

Г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България
Г-жа Велина Тодорова, Заместник  министър на правосъдието,  Председател на Фондация „Център за изследвания и политики за жените”

Г-жа Искра Фидосова, Председател на Комисия по правни въпроси

Г-н Драгомир Стойнев, Председател на Комисия по труда и социалната политика

Г- жа Десислава  Атанасова, Председател на Комисия по здравеопазване

Г-н Огнян Стоичков, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта

 Г-н Любен Татарски, Председател на Комисия по регионална политика и местно самоуправление  

Г-н Йордан  Бакалов, Председател на Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

Г-жа  Надя Шабани, Председател на Държавната агенция за закрила на детето
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ 

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

СТАНОВИЩЕ

на граждански организации

във връзка с предстоящото второ четене на законопроектите 

за легализиране на заместващото (сурогатно) майчинство,

  внесени от Калина Венелинова Крумова (бивш депутат на Атака) 

на 29.07.2011 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-8; Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 154-01-86; Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-87; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 154-01-88; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85 (предстоящ)

Уважаеми дами и господа,

Ние, долуподписаните граждански организации, решително заставаме срещу приемането на законопроектите, узаконяващи заместващото (сурогатно) майчинство на предстоящото второ четене в Народното събрание. 

С узаконяването му това, което до вчера е било престъпление, днес ще бъде напълно легално. В момента у нас сурогатното майчинство е забранено от Наказателния кодекс (чл.182а), както и от Наредба №28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция. Въпреки сега съществуващата в закона изрична забрана на сурогатството, защитниците на заместващото (сурогатно) майчинство и медиите продължават да дезинформират обществото ни, изтъквайки “че в България сурогатството нито е забранено, нито е разрешено”, внушавайки по този начин нуждата от узаконяването му.

Тъй като предлаганите промени в законопроектите, легализиращи заместващото (сурогатно майчинство) ще окажат влияние върху бъдещето на нацията ни, променяйки изконни човешки ценности и взаимоотношения, е необходимо те да бъдат предшествани от широка обществена дискусия преди да се пристъпи към гласуване. Самата вносителка нарече предложените промени „революционни”.  

За съжаление такава обществена дискусия не беше направена. Законопроектите, узаконяващи сурогатството, бяха внесени на 29.07.2011 г., непосредствено преди Парламента да излезе в отпуск. Две седмици след като започна работа през септември, Правната комисия гласува на 14.09.2011 г. промените в Семейния кодекс, узаконяващи заместващото (сурогатно) майчинство, променяйки изконни човешки ценности – дефиницията за майка и майчинство.  Заместващата майка, която ражда детето, не е  майка на детето, и то се разглежда вече като резултат от нейния труд, което деградира разбирането за  майчинството. 

Кръглата маса, инициирана от вносителя в Парламента на 27.09.2011 г., се състоя постфактум – две седмици след като промените в Семейния кодекс бяха вече приети. На тази Кръгла маса не бяха допуснати за дебат представителите на граждански организации, обявили се срещу легализирането на сурогатството (въпреки предварителната им регистрация), а само представителите на ГС „Зачатие”  и фондация „Искам бебе”, които подкрепят узаконяването му. На заседанията по-късно в парламентарните комисии на гражданите им беше предоставено време за изказване в рамките на две минути и всичките законопроекти бяха приети доста набързо без наличието на сериозни дискусии. 

В края на октомври (26.10.2011 г) промените, узаконяващи сурогатството, бяха приети на Първо четене от Народното събрание, въпреки че граждански организации, депутати, включително г-н Лука Волонте, президент на групата на Европейската народна партия от Парламентарната асамблея на съвета на Европа, настояваха то да отпадне и алармираха за опасностите от приемането му: промяна на ценностите в обществото, объркване на семейните роли и взаимоотношения и сриване на семейството, както и опасността от превръщането на България в туристическа дестинация за бизнес с утроби. 

Нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация; жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия, Казахстан и Индия. 

Държавите, приели изрична забрана за сурогатното майчинство, са: Австрия, Норвегия, Швеция, Франция, Унгария, Италия, Швейцария, Германия, а така също Канада, щатите Мичигън и Невада и др. 

Държавите, въвели силно рестриктивен режим на сурогатното майчинство и изрична забрана за неговата комерсиализация, са: Холандия, Белгия, Великобритания, Израел, Гърция и някои щати на САЩ. Това са страни, в които решението е взето с основния мотив, че бездетните двойки наистина нямат друг шанс, защото изоставени за осиновяване деца на практика няма.

Въпреки направените опити за легализация в някои  страни на Балканите през последните години,  сурогатството не беше узаконено. Румъния отхвърли през пролетта на 2011 г. сурогатното майчинство още на първото заседание в комисия и законът беше оттеглен. През 2005 г. румънският парламент одобри проектозакон за репродуктивна медицина, който щеше да разреши некомерсиалната сурогация, но той беше отхвърлен от президента Траян Бъсеску. В Сърбия – краткият дебат за нейната регулация завърши с налагането на пълна забрана за сурогатството в началото на 2010 г. Хърватия също забрани сурогацията с нов закон за зачеването по медицински път от 2009 г.

*Срещу приемането на сурогатството на второ четене вече се обявиха много организации и фондации у нас - Национална мрежа за децата, обединяваща 96 организации,

и Фондация „Център за изследвания и политики за жените”. *

Българската Православна църква и Главното мюфтийство също излязоха със становища срещу узаконяване на сурогатството.

Нашите аргументи срещу узаконяване на заместващото (сурогатно) майчинство са: 

 - Узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените и нарушаване на техните права, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Сурогатното майчинство е осъдено като начин за експлоатация на жените в Брюкселската декларация на Световната медицинска асоциация (1985 г.). 

Ползващите се от заместващо майчинство съпрузи имат пълни права над сурогатната майка по време на бременността. При диагностициране на увреждане или болест на детето могат да възникнат сериозни проблеми. Поръчващите родители може да пожелаят аборт и да заставят заместващата майка да го направи, независимо от нейните морални убеждения; (75% от децата, заченати по този начин, се раждат с увреждания, според изследване, направено в Русия). Има клиники в Индия, където сурогатните майки се държат под ключ през целия период на бременността и са принудени да раждат насила с Цезарово сечение, което носи двоен до четворен риск за смърт по време на раждане.

Сурогатните майки според проектозакона нямат никакви права спрямо бебето. Те може дори да не го видят, докато в Ан глия  и други страни, например на сурогатната майка се дава възможност да задържи детето, ако пожелае.

 - С легализирането му България ще стане единствената страна на Балканите,  узаконила сурогатство, с толкова либерално законодателство и ще се превърне в привлекателна туристическа дестинация за бизнес с утроби, както  Русия, Украйна и Индия. 

В Белгия и Холандия, например, има само една болница, която приема двойки при изключително стриктни правила за достъп. Това кара много двойки да избират да търсят лечение извън Холандия и Белгия. 

Либералното законодателство в Русия (която се дава за добър пример и чийто идеи вносителят е заимствал) е направило страната  привлекателна за „репродуктивни туристи”, които търсят техники  неналични в техните страни. 

В Индия например съществуват "Ферми за бебета", които подслоняват много жени, които служат като човешки инкубатори за семейни двойки от Запада. Дори е възможно да се "поръчат" сурогатни деца по пощата, без какъвто и да е контакт със сурогатната майка. 

- Узаконяването на сурогатството у нас ще доведе до процъфтяване  на пазара на черно. България няма законови механизми, които да предотвратят продажбата на бебета. С узаконяването на сурогатното майчинство отначало само за случаи с медицински показания ще доведе до масово заобикаляне на закона.

 - Когато сурогатството стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си. Както при трафика на жени, ще има организирани канали и мрежи от хора, които ще печелят за сметка на нечия утроба. В Русия, примерът на чието законодателство ползваме, вече съществува професия „сурмама” – сурогатна майка.

- Нарушават се правата на детето. 

Детето е третирано като биологична стока, за която се заплаща. Това потъпква правата на детето като човешко същество, гарантирани от Декларацията за правата на детето (чл. 6 и чл. 9). Нарушава се и правото на детето на информираност. То може да не узнае коя е майката, която го е родила, а при донорство – и своя произход.

Раздробяването на майчинството може да създаде психологически проблеми в по- късна възраст на детето. Дете, което има повече от една майка (понякога дори три – донора на яйцеклетката, майката, която го ражда и майката, която го отглежда) няма да се чувства нормално.

От друга страна сурогатството може да доведе до нарушаване правото на детето дори да има законна майка.  Вече има такъв случай в Русия, където самостоятелен мъж, кандидатствал за сурогатство и използвал яйцеклетки на донори, е регистриран като единствен родител на своя син. Името на сурогатната майка не е вписано в удостоверението за раждане и бащата е записан като единствен родител.

- Ще настъпи хаос в семейните отношения и объркване на семейните роли, тъй като проектозакона позволява на роднини (по права и съребрена линия) да стават сурогатни майки. Жена - сурогатна майка ще може да износи и роди своя  внук вместо собствената си дъщеря, оказвайки се едновременно баба и майка.

- Узаконяването ще доведе до деградация на майчинството, тъй като свежда майчинството до механично действие и ''работа''. Обезценява се  връзката между майка и дете. Износването на бебето не е само физиология, а незаменим контакт между него и майка му и изграждане на връзка, която продължава през целия живот. При сурогатството се прекъсва тази естествена връзка между износващата (сурогатна) майка и детето.

Изискването сурогатните майки да имат поне едно дете ще бъде травмиращо, както за тях така и за децата им. Тези деца, виждайки как майките им износват и раждат деца, които след това изоставят, ще растат в постоянен страх и несигурност да не бъдат изоставени и ще получат грешно послание за майчинството. 

- Легализирането разрушава фундаментите на традиционното семейство, отваря пътя за узаконяването на съвместните съжителства и ще позволи на хомосексуални двойки да се възползват от сурогатството да имат деца. 

Някои наричат сурогатството "Троянския кон за семейството".

В доклада на Правната комисия преди първо четене се посочва, че в сегашния му вид законът създава дискриминация по отношение на лица, които не са в брак. Има направено предложение от депутата Любен Корнезов  да отпадне изискването поръчващата двойка да бъдат “съпрузи” и да се замени с мъж и жена, което ще позволи на несемейни двойки да се възползват от заместващо (сурогатно) майчинство. Стефани Михайлова (депутат от ГЕРБ) предлага да се разреши заместващо майчинство и за двойки с репродуктивни проблеми при мъжа и той да има правото да ползва донорство също. 

- Узаконяването  на заместващото майчинство няма да разреши демографския проблем. Няма точна статистика на нуждаещите се от заместващо майчинство. В изказване в медиите представител на гражданско сдружение „Зачатие” посочва цифра на нуждаещите се двойки от сурогатно майчинство не повече от 20-30. В дискусията по законопроектите в парламентарната Комисия по здравеопазване самата вносителка заявява "в момента ние реално не можем да дадем отговор на това колко са семействата с тези специфични потребности".

- Посочената от вносителя в мотивите цифра от 270 000 семейства с репродуктивни проблеми е спорна. Според проф. Иван Козовски, създател на Центъра за асистирана репродукция във Варна, в доклад на Министерството на здравеопазването от 2005 г. се посочва брой на безплодните двойки в България 116 000, а не 270 000. Подобни твърдения по думите на проф. Козовски биха означавали, че България е на първо място в света по стерилитет (bg.mama.com).

        Дами и господа Народни Представители,

Призоваваме Ви да вземете предвид гореописаните факти и да гласувате против предложените поправки легализиращи заместващото (сурогатно) майчинство, както Румъния вече направи това. Настояваме въпросът да бъде подложен на широка обществена дискусия в следващите няколко години.

С уважение:

1. Гражданско сдружение “Асоциация общество и ценности”,

    Стоян Георгиев  

2. Фондация „Център за правна помощ, Глас в България”

3. Граждански форум за защита на детето и семейството,

    Петър Вълков

4. Национално женско движение „Естир”,

    Жана Гарден

5. Гражданска инициатива Справедливост, 

    Стойчо Кацаров

6. Нова надежда за инвалидите,

    Мария Иванова

7. БХМА,

     д-р Благодатка Ангелова-Неделчева 

8. Асоциация на учителите християни,

    Юлия Аткова

9 Фондация "Мост на любов",

   Иво Койчев

10..Фондация "Възможности за всеки",

      Радослав Илиев

11. Фондация “Мисия Възстановяване”,

      Филип Рашев

12. Сдружение "Нови хан - Европейско селище",

     Огнян Чипев 

13. Форум за съвременно образование,

      Ваня Ангелова

14. СНЦ "ЕКО МРАМОР",

      Снежинка Цветанова 

 15. Сдружение "Справедливост 21",

       Елена Дянкова

16.Фондация „ Покров Богородичен”

     Пламен Сивов

16.01.2012 г., гр. София

 --------------------------------------------------------------------------------------

* Срещу приемането на сурогатството на второ четене вече се обявиха много  организации и фондации у нас*. 

- Национална мрежа за децата, обединяваща 96 организации и Фондация „Център за изследвания и политики за жените”.

 В становището си от 25.10.2011г. Национална мрежа за децата изразиха сериозни основания, с които призовават народното представителство  за отлагането на окончателното приемане на промените и необходимост от обществен диалог в следващите няколко години . http://nmd.bg/Position/stanovishte-na-natsionalna-mrezha-za-detsata-otnosno-predlozheniya-zakonoproekt-reglamentirasht-surogatnoto-maytchinstvo/

Фондация „Център за изследвания и политики за жените” в аргументираното си становището  от 22.11.2011г.  посочва, „че приемането на предложените законопроекти на второ четене трябва не само да се отложи, но на настоящия етап да се отхвърли.( http://dryanovo.net/за-жената/за-жената/становище-на-фондация-център-за-изследвания-и-политики-за-жените-относно-узаконяването-на-заместващото-майчинство#comments

Permalink | Leave a comment  »

Доклад на СЕДИФ „За защита на детето”

СЕДИФ (Разширен комитет за защита на индивида и семействата) 
[CEDIF – Comite Elargie de Defense de l’Individu et des Familles]

Принципи

 Институцията на семейството е първата от институциите и стълб на демокрацията.

Свободното развитие на децата изисква те да намерят в семейството си първите отправни точки, мястото, където те могат да се изградят като самостоятелни индивиди. Това съответства на принципа на субсидиарност, който гласи, че колкото е възможно повече, отговорността се предоставя на базовото ниво, т.е. семейството. От това следва, че в свободното общество, родители са и остават референцията за децата си, тъй като те имат задължението и носят отговорността да осигурят тяхното образование съгласно ценностите, които изповядват.

Този принцип е предварително и абсолютно задължително условие за всеки дебат за образованието и за защитата на детето, той самият е защитата, която предпазва обществото ни от тоталитарно залитане, изразяващо се в поставяне под съмнение на първата от институциите му - семейството.

Ролята на „Защита на детето”

Единствено в съответствие със зачитането на принципа на субсидиарността, институционалната форма на социалните служби може да се намесва прилагайки подчинения по значимост принцип на заместването, когато базовото ниво на семейството се е оттеглило от задълженията си или не се е справило при упражняване на своите отговорности за поддържане, защитаване и обучаване на потомството си.

Но разбира се, намесата на службите трябва да става единствено след доказана неспособност на родителите.

Констатации

Случаите на неналожителни намеси

Ако можем да кажем, че социалните служби са изградили легитимността си върху желанието си да предотвратяват злоупотреби, тосъдебната хроника е пълна със случаи, в които социалните не са реагирали и деца са били оставени да умират поради лишаване от грижи или поради злоупотреби.

На другия полюс пък, слабо медиатизираните скандали за административно (без съдебна санкция) отнемане на деца от родителите им, ни показват, че социалните служби могат да бъдат и инструмент за нещастието на децата, чрез необмислени и прибързани интервенции, които дори понякога са и злонамерени. Между другото, както признава и  г-н Пиер Нав, главният инспектор по социалните въпроси, половината от извършените отнемания не са били доказани за необходими [около 25% от „пласираните” вече деца не са били върнати своевременно на родителите си, а други 25% изобщо не е трябвало да бъдат откъсвани от родителите им – според последния рапорт за правата на децата от 2011 на фр. Защитник (омбудсман) на децата – г-жа Мари Дерен, в момента във Франция, 148 000 деца принудително не живеят с родителите си, а 48 600 от тях не са в приемни семейства а в различни по вид институции – главно интернати].

Провалените съдби

В доклада на ИГАС (IGAS) - Генералната инспекция по социални въпроси - за 2009-та година се прави констатацията, че:

• социалните работници специализирани в защита на децата и участващи в структури посветени на младите хора (училища, местни мисии и др..) не  предлагат проекти за индивидуалното им развитие;
• те се крият зад сложността на случаите, за да ги препратят ненужно на съответните специалисти – специализирани преподаватели, детски психиатри и психолози или да ги експедират в приемните структури - медико-социални или здравни центрове, интернати и т.н.

ИГАС прецизира, че рядко е налице диагноза за състоянието на подрастващите, самата цел на интервенцията е с неясни очертания. Следователно, развитието на състоянието на младите не може да бъде преценено, а оттук, е  невъзможно да се определи и дали намесата е ефективна и дали тя не изисква да бъда изменена като мярка.

Децата взети на издръжка от службите твърде често променят местата си на пребиваване и следват хаотични маршрути, подложени са на различни образователни програми без ясно разграничими цели за постигане, твърде често са насочвани към приемни семейства, интернати, или са предмет на AEMO (AEMO) - Образователна [принудителна] помощ в отворена [без отнемане от родителите] среда - докато в същото време междинни мерки, които не са така тежки, биха били по-добре адаптирани към техните нужди. Не е без значение и фактът, че разходите за ненужният диспозитив, са много по-големи [средно 6 000€ на месец за едно пласирано дете] .

Сред примерите, които могат да се цитират за подобен маршрут, е този на дете, което изпратено първоначално в семейна къща за деца на възраст от 5 години, след това отива в приемно семейство на 11 години, а после и в общежитие между 13-тата и 15-тата си годишнина. Там не му харесва – било е разкарвано от място на място, за периоди от 3 дена до 3 месеца – за да достигне в крайна сметка до поправително [трудово-възпитателно] общежитие-училище със строг режим. На 17 години то вече е в затвора за  3 месеца, след което го връщат отново в поправителния център, където го подлагат на психиатрично лечение!

Важна е констатацията на ИГАС, в доклада от 2009, вижте на страница 90, че:

"В много случаи, социалната намеса не възвръща индивидуалната уравновесеност, не позволява на бъдещите семейни връзки да се развиват, не спомага за  училищния успех и професионалното израстване ."

Ето защо можем с основание да се запитаме, дали едно семейство, освен ако не е случай за криминалните, може повече от това да провали нещата?

Катастрофалните последици от корпоративизма

Службите за защита на детето твърдят, че са затрупани от работа, а освен това им липсвали и достатъчно финансови средства и всичко това ги водело до сбърканите резултати в работата им. Истината обаче е, че цели 8 милиарда евро се отпускат всяка година за сектора им. Манна небесна, която докарва нови и нови назначения в общинските и регионални съвети.

Трябва следователно, казано направо, да не се увеличава повече финансирането на социалните, тъй като всеки служител или свързаните с него членове на [колабориращите] асоциации има тенденцията да си измисля активности развивайки своя собствена дейност, за да оправдае съществуването на поста си. Създаването на нови работни места в тази област не само не означава по-добро качество на работата, ами дори генерира разрастването  на произволните интервенции. Направо е възмутително, че финансовият интерес за получаване на премии е водещ при  преизпълнението на "плана" по отношение на отнемането на деца и другите подобни мерки, но това е състояние на нещата и те [социалните]  дори не си дават труд да се крият зад [евентуално] по-солидно приготвени досиета, толкова много са несъответствията в основанията им за интервенция и последващото проследяване на мярката. Колкото до отношенията със семействата, то е много често съпроводено от изключително неразбирателство, което води  до катастрофални психологически последици, както за децата, така и за родителите им.

Между примерите за унизително процедуиране и финансови злоупотреби, може да се цитира специфичното използване на СМЮ (CMU) Универсална [държавна] застраховка при болест - за деца взети на издръжка от държавата, въпреки, че родителите им имат собствена здравна застраховка, но са представени от социалните служби като такива, които не сътрудничат с тях. Този номер позволява родителите да бъдат изключени от консултацията на здравното досие на детето им, което е недопустимо, тъй като чрез свалянето на отговорността от тях [за здравното състояние], се отхвърля един от прерогативите на родителската власт.

Семейства разбити без основание

Все повече и повече семейства са конфронтирани с „услугите” предоставяни от АЗЕ (ASE) – Социалната помощ за детството.

Сред тях [по принцип] би трябвало да съществуват само две основни категории:

• от една страна родителите, които изпитват достатъчно сериозни затруднения, за да изгубят правото на родителски контрол върху децата си;
• от друга, родители, които не могат да бъдат на нивото на своите отговорности, или защото са малтретиращи, или защото са подвластни на зловредното влияние на „социалната държава” [на общото благоденствие] и създават деца главно, за да получават социалните помощи.

Има обаче и трета категория, която ясно трябва да бъде идентифицирана. Тя никак не е малочислена или маргинална и именно тя е обектът на действие на правозащитна организация като нашата, тъй като това са родители, които, по една или друга причина, са взети на прицел от социалните работници, без да може да им бъде предявено и най-малкото нарушение на родителските им задълженията.

Тази е и категорията, към която пряко се предявяват съдебни искове поради "липса на сътрудничество със социалните служби" - конфликт, които се поражда от сблъсъка на често арогантните социални работници с родители, "твърде уверени  в способността им за родителство".

Тази същата "липса на сътрудничество" позволява отнемането на деца без и най-малката неспособност на родителите им да ги образоват, да може да им бъде предявена. Освен това, ако дадено семейство се „заинати” и не приеме мерките въведени в действие, ако се оплаква от условията за достъп до децата си или от това, че те се чувстват зле в отредената им институция, тогава службата за Социална помощ на детството и свързаните с нея асоциации пледират за разширяване и удължаване на интервенцията, така че семейството по-добре да „схване” причината за мярката и да се „научи” да не надценява способностите си.

За подобни родители обаче, извеждането на децата от семейната среда е истинска катастрофа водеща до разтрогване на бракове, до загуба на образователни инвестиции, до емоционален срив. Това си е чисто и просто агресия срещу тяхното семейство.

За децата на тези семейства, намесата на социални служби е разтърсване из основи, което предизвиква разрушаването на всичките им емоционални и възпитателно-образователни отправни точки, причинява откъсването от корените им и ги лишава от  нормално развитие.

Абсурдно е да се твърди, че тези деца ще бъдат по-добре гледани от държавата отколкото от родителите си! При все това, точно такова е единодушното мнение на социалните работници!

Недоверието към институцията на семейството

Професията на социалните привлича предимно слоеве от населението привърженици на социалните трансформации наложени отгоре, поради което нормалното функциониране на семейството им е почти непознато.

Социалните работници, тези на държавата и от асоциациите, чиновниците от Служба(та) за социална помощ, анкетьорите от Съдебна(та) защита на младежта, социалните асистенти, различните психолози, психиатри, детски сестри и други подобни от Защита на детството са в действителност в неясни отношения с родителите.

Докато очакванията към тях са да осигурят безкористна подкрепа, този персонал си позволява, в случаите на семействата в неравностойно финансово положение, да размахва паричната помощ като награден морков и в същото време да заплашва с тоягата на отнемането на децата, ако родителите не изпълняват предписанията му. И дори когато си признават понякога (изключително рядко обаче), че ефектът от тяхната намеса е катастрофален [процентно най-многобройни сред клошарите са отнетите от родителите им деца], те се оправдават с "добрите си намерения", които са имали, смятайки, че децата са били подложени на потенциална опасност в семействата им.

Следователно, не трябва да се допуска социалните възпитатели да се изживяват като отговорни фактори за трансформацията на обществото, (само)упълномощили се с подобна мисия, тъй като са възприели семейството за репродуциращо една отживяла[буржоазна] според тях социална структура, която те отхвърлят, с всичките сериозни последствия, което носи това тяхно субективно отношение към нея.

Абсурдно е, когато политизирани и [синдикализирани] социални работници дори и пред съда за деца размахват предпочитаните от тях образователни концепции (примерно – забранено е да се забранява)  в ущърб на други, които са се наложили от практиката, но твърде „буржоазни”, според личния им вкус. В действителност, не могат да бъдат защитавани децата, ако семейството се възприема като източник на алиенация [отчуждение], без това да създава сериозна заплаха за детското психологическо равновесие и социалните му отправни точки. Важно е следователно, да се изобличат тези, които прикрити зад задачата си за защита, се занимават със социално инженерство, за сметка и в ущърб на семейството като ценност.

Концепцията за интереса на детето

От всичко изложено дотук, възниква основателното съмнение, че е твърде размита концепцията за интереса на детето, в името на която се действа.

И наистина, ако при определянето на интереса на детето, водещо е субективното начало на натоварения с тази задача, то тогава не е редно той [да си позволява] да се позовава системно на личното си отношение като референтно за намесата му, за да налага вижданията си за това как трябва да се развива възпитателният процес в семейството. Злоупотребата с концепцията за интереса позволява да бъде  набеден и обвинен задължително ограничителния характер, който има семейството при определяне на възпитателния процес, който  [характер] за някои „възпитатели-образователи” бил  твърде „втвърден” и „консервативен”.

Да си припомним мнението на доайена, [професор по право], Жан Карбоние [Трактат за гражданското право] по отношение на "интересите на детето":

"Това е магическа концепция! Няма нищо по-мъгляво [разтегливо, неопределимо, обтекаемо] за насърчаване на произволните и необосновани съдебни решения. Трябва философите да кажат ясно най-сетне, че интересът  не може обективно да бъде определян, та да (не)могат съдиите да решават какъв е той за другите! Детето е благородно, пластично, и остатъкът от това понятие[интереса] му служи единствено като подготовка за зрялата му възраст: за това, което е било посято в детството му, и което ще му позволи по-късно да се превърне в зрял индивид, коя псевдонаука се е била произнесла, та да си  позволява един съдия, въз основа на нея, да пророкува [къде бил интересът]?

Решения

1. Да се спазва презумпцията за невинност

Както госпожа Еманюел Жафри посочва в своята петиция до Конституционния съвет:

„Член Л226-2-1, [от социалния кодекс] относно събирането на тревожна информация, не налага на служителите, които се занимават с прилагане на политиката за защита на децата, да предоставят доказателства за верността на  събраната и предадена от тях информация на съдията. Самото понятие „тревожна информация” не е определено. По този начин, всеки социален работник може да препредава слухове не почиващи на реална основа или пък да изразява личните си чувства, без да бъде задължен да защитава становището си – вярва му се на доверие [само заради статута му]. За съдията докладите на АЗЕ (ASE)[службата за Социална помощ за детството – оттук нататък -СПД] са думи на Евангелието... Тоест, този член от закона не е съвместим с презумпцията за невинност (член 11 от универсалната декларация на ООН за правата на човека от 1948).”

По-общо казано, законът от 5 март 2007, подсилващ защитата на детството, е този, който създава изключително много проблеми, тъй като след него, единственият признат от Гражданския  и Социалния кодекс критерий за намесата на службите за социална или съдебна защита е рискът като цяло [дори не и степента на риска]. Като следствие на това, намесата на службите за защита на децата се оправдава не само, както беше до този момент, в случаите на малтретиране и злоупотреба с тях, но вече и в съответствие с т.н. предохранителен принцип [принцип на предпазливостта] позволяващ да се действа дори и само при съмнение за заплаха или опасност за детето, без допълнителни проучвания.

Е, не трябва да сме изненадани тогава, че към прибързаните, или направо неоправдани намеси на социалните служби, се наслагват и случаите породени от уреждане на вътрешно-семейни сметки, което вече наистина се превръща във фактор за заплаха на детето и то действителна. Следователно, изискването ни е задължително да се доказва тежеста на обвиненията, като отговорността за това изцяло да пада на СПД [а не семействата да доказват, че са невинни], както и да отпадне понятието „дете в[съмнение за] опасност”, като източник на субективен произвол.

2. Прилагане на състезателния характер при делата пред детския съдия

Родителите могат да загубят правата си върху техните деца само по каприза на волята на службите на СПД.

Тази ситуация се дължи на факта, че при образувано на дело за т.н. „възпитателно/образователно асистиране/подпомагане”, родителите могат само за кратко, в последния момент, да видят, без право да получат копие, събраните срещу тях доказателства, при това частично, тъй като останалите [свързани с разпитите/показанията на децата] се предоставят единствено на адвокатите – член 1187 от Новия кодекс за гражданска процедура - и то при положение, че семейството си е наело такъв.

Съставеното от службите досие, като правило, е подготвено изцяло срещу семейството [трябва сезирането на съда да се оправдае по някакъв начин] и въпреки това, защитата на обвинените няма пълноценен [ако въобще има] достъп до неговите елементи. Спазването обаче на състезателния характер, изисква противните страни взаимно да се уведомяват за използваните от тях доказателствени средства, за да могат да им отговорят подобаващо. Следователно,  не трябва да се държи сметка за обвиненията на социалните служби, когато другата страна не е в състояние да ги обори поради непознаването им, или поради невъзможност да събере необходимите за целта доказателства.

В случаите, когато не е възможно да не бъдат взети под внимание едностранчивите досиета на „възпитателното асистиране”, за да може да се реагира срещу действително понесено от детето малтретиране, необходимо е родителите да бъдат запознати интегрално със съдържанието им, достатъчно време преди съдебното заседание, за да могат ефикасно да подготвят защитата си. Ако по време на делото се върви към произнасяне за незабавно прилагане на мярката за отнемане на децата [това е най-честият случай], то на родителите трябва веднага, още на място, да им се предостави цялото досие, за да могат да посочат всички открити от тях неоснователни обвинения в него.

За да стане възможно това обаче, трябва да се отмени член 1187 от Нов(ия) кодекс на гражданската процедура, като несъвместим с член 6.1 от Международна(та) конвенция за правата на човека, засягащ определянето на критериите, при които се приема, че състезателното начало в един процес е било спазено и той е бил справедлив.

3. Да се преразгледат задълженията на СПД, дефинирани в социалния кодекс

Те не съответстват на Конституцията, както е посочено и в цитираната по-горе петиция до Конституционния съвет:

"Членове Л221-1, Л221-4, 2-1-L226, Л226-3 и Л226-4 от Кодекс(а) за социалното действие и семействата възлагат на СПД много съществени правомощия.". Всъщност, една и съща е институцията (СПД), която определя и оценява: и капацитета на родителите, и необходимостта от отнемането на децата им, и значението на своето действие, и качеството на собствената им, извършвана с настанените деца и с родителите им работа, ...

В процеса на „възпитателното асистиране”, социалните служби са тези, които съвместяват ролята и на съдия-следователя (при съставянето на анкетите) и на прокурора (при обвинението) и на съдията следящ за изпълнението на присъдата.

Без съмнение, тази концентрация на власт е била предвидена от законодателя в интерес на по-голямата ефикасност в действията на службите в името на т.н. „върховен интерес на детето”. Въпреки това, това смесване на правомощия е в противоречие със зачитането на процедурната справедливост и със запазване на равнопоставеността на страните. Много родители на настанени деца смятат, че са станали жертва на следствените действия водени срещу тях от страна на социалните служби с презумпция за виновността им, като по този начин те са се изявили едновременно като съдия и като страна по делото. При това засегнатите не могат дори да поискат отстраняване на  „съдиите” им поради законовото „основателно подозрение за съпричастност” [отнася се за магистратите определени за процеса], тъй като те официално не са такива.

С течение на времето, детските съдии, бидейки свикнали да работят със социалните служби (на тях им възлагат да следят за детайлното изпълнение на съдебното решение) създават привилегировани отношения с тях. Това доверие, малко по малко, се превръща в съучастничество (препратката е към наблюдаваното явно намигване със съдията по време на делото) или в мълчаливо одобрение. По правило, може да се проследи как, няколко минути преди заседанието, съдията приема в кабинета си службите, докато родителите чакат отвън в коридора. Тази практика трябва изцяло да се забрани, защото е в противоречие с изискването за равнопоставеност на състезателния характер на процеса.

За да излязат от тази „кафкаянска” ситуация, някои родители наемат адвокат за децата си, който да ги представя вместо тях по време на съдебното производство. Така те се надяват да придадат тежест на думите на децата си, които изказват желанието да се върнат по домовете си. Наивно, те си въобразяват, че заедно - детският адвокат, съвместно с техният, ще могат да възстановят донякъде нарушеното от всемогъществото на социалните служби съотношение на силите. За съжаление, при запознаването с досието (основно съставено от отрицателните доклади на СПД), този адвокат бързо си създава негативно мнение за семейството. След това, той се среща и с детето, задължително придружено и от прикрепената към него социална работничка, водеща се за официален негов представител. По време на тази среща е невъзможно детето свободно да изрази това, което мисли: социалната асистентка преформулира задаваните чрез нея  въпроси към него, „ръководи” го в отговорите му, интерпретира думите му ... когато чисто и просто не отговаря вместо него на въпросите.

В заключение, трябва да бъдат преразгледани посочените членове от Кодекса за социалното действие и семействата, за да бъде предефинирана ролята и ограничени пълномощията на СПД. Също така, да бъде признато за незаконно предварителното договаряне между службите и съдията и да се позволи свободна, без присъствието на посредник, адвокатска консултация за детето.

4. Да се задължи съдията да дава действителна, а не измислена мотивация, както за решението си да наложи една или друга мярка, така и за използваните в него обвинения срещу родителите

В цитираната вече петиция на г-жа Жафри, темата за доказателствата събирани за родителите е проследена чрез регулярно/по правило назначаваните им от детския съдия съдебно-психиатрични експертизи. При липса на реални факти, които да ги обвиняват, ускорените им експертизи, позволяват на съдията да „открие” губещите му се аргументите в подкрепа на мотивацията на решението си.

Уви, психиатрията е повече изкуство отколкото наука: Липсват стриктни стандарти или строги протоколи, които да определят най-добрата практика при писането на експертизи. В допълнение, може да се изтъкне, че те са и до голяма степен предубедени и, освен това оценяват родителите не в нормалното им състояние, а в момент, в които те са съсипани от разкъсаните семейни връзки. Но една такава експертиза, направена само за четвърт час, ще позволи на съдията, вече с „чиста съвест”, да изтръгне в продължение на години едно невинно дете от родната му среда. В аферата „Утро” [Outreau – по името на едно френско градче] се говореше за експертизи тип „чистачка” (хигиенистка). Мнозина сме тези, които смятат, че жените чистачки са по-добросъвестната от някои от "експертите".

[В тази афера, многобройните, назначени от съдията „експерти” психиатри, без нито едно изключение, изкарват всичките обвиняеми – набедени по донос за блудство с малолетни (30-тина души, 17 от тях лежали с години в затвора, един самоубил се) - оказали се впоследствие до един невинни, за педофили, вследствие на което социалните служби им отнемат децата. Съдията по това дело дори и не беше наказан, получи само мъмрене и от провинцията, където беше разпределен, за да не дразни местните с присъствието си, го изпратиха на по-висока длъжност в Париж]]

Следователно, трябва да се предостави правото на семействата да представят пред съда експертизи направени от избран от тях психиатър, вместо досегашните поръчкови, „съгласувани” единствено с мнението на предписалия ги магистрат.

5. Да се дефинира концепцията за възпитателна/образователна недостатъчност на родителите

Понятието „възпитателен/образователен проект”, разработван от социалните служби при откъсване от родителите им на „застрашените деца” представлява слабо място, съгласно доклада на ИГАС от 2005 г. Налага се констатацията, че предложените в проекта мерки не са проследявани в дългосрочен план и, че почти във всички случай, са се оказали неподходящи. Условията на живот в общежитията/интернатите също не са подходящи за образователна политика. Характеризират се с: насилие, бягство, пристрастяване към наркотици, случаи на педофилия. Бъдещето на настанените деца също създава проблеми, когато те достигнат зряла възраст.

Изправени пред „образователната недостатъчност”, но този път на институциите, която понасят от тях принудително откъснатите от родителите им деца, трябва да признаем, че това понятие вдъхва голямо недоверие, особено когато служи за предтекст за настаняването им вън от домашното огнище. На практика, няма правен текст, който да  дефинира възпитателната/образователната недостатъчност, което е източник за произволна интерпретация по отношение на родителите от заинтересованите служби. 

Госпожа Жафри посочва в петицията си  до Конституционния съвет, че:

„Ако един съдия вярва, че родители са дотолкова негодни, че трябва да им се отнемат децата, то той трябва да е способен да посочи неоспоримите и неопровержими факти, които са го довели до това решение. Те трябва да могат да установят подробните и безспорните обстоятелства, които да оправдават подобна мярка (примерно, деца оставени без надзор в продължение на много часове, непосещаване на учебни занятия дни наред без извинения, скитане и шумене по нощите,...). Представете си само, как някой би бил осъден за кражба  без осъждащият го да е способен да посочи какво е било откраднато? Това не би издържало и две секунди пред съда. Представете си само, как някой би бил уволнен за сериозно нарушение без уволняващият го да е способен да посочи  какво е естеството на нарушението? Това не би издържало и две секунди пред професионалната комисия. При все това, от години, във Франция, може да бъде изтръгнато едно дете от семейството му, без да трябва да се дава точното описание на фактите, в които са обвинявани родителите.” [на практика, единствено презумпцията, субективното усещане, че евентуално за детето би имало някаква заплаха, са достатъчно основание за безмилостното потъпкване на безброй човешки съдби]

6. Да се изключи намесата на СПД при конфликт между родителите

Изглежда, че много "тревожни информации" се произвеждат по повод някакво неразбирателство между родителите, при техен развод или след повторния им брак в смесените семейства [с деца от предишните бракове и от двете страни]. Едно по-рационално използване на тази "тревожна информация" би предотвратило инструментализацията от СПД на възникналото напрежение в ущърб на децата.

Така например, някои полета за попълване от съществуващия формуляр за предаването на подобна информация лесно могат да разкрият съмнителния й характер, като се засичат данните от тях -  кой е авторът на сигнала, наличието на мащех или мащеха, социо-професионалната категория на семейството, получава ли се издръжка, разликата в доходите, ...

В такива ситуации, за разрешаването на семейния (или между-семейния) конфликт, повече полза би имало от семейното посредничество, отколкото от разрушителната интервенция на СПД. Различният анализ на членовете на семейството, би трябвало да подскаже, че конфликтът засяга някакво конкретно неразбирателство между тях и изглаждането му трябва да се разглежда приоритетно преди да се мисли за какъвто и да е вид неправомерно травмиращо откъсване на децата от семейната среда.

7. Прилагане в практиката на проект (план за действие) за детето

Законовата реформа от 5-ти март 2007-ма задължава социалните работници да изработват проект (план за действие) за детето попаднало в обсега им на действие:

Член Л223.1 от социалния кодекс гласи:

"Окръжните служби и носителите на родителските права, създават документ озаглавен "проект за детето", с който се определят действията, които ще се провеждат съвместно с детето, родителите и заобикалящата го среда, ролята на родителите, набелязаните цели и сроковете за тяхното изпълнение." Там се отбелязват и институцията и лицето, които отговарят, за последователността и приемствеността на действието. Този документ е съподписан от окръжния управител и представителите, според закона, на малолетното, както и от ръководителя на всяка една от агенциите, отговорни за прилагането на взетите решения. Той е доведен до знанието на малолетното и, за целите на член Л.223.1, предоставен на съдията. "

Често обаче, изискването за създаването на подобен проект (план) не се изпълнява, както това се отбелязва и в цитирания по-горе доклад на ИГАС от 2009-та.

За да не пострада бъдещето на отнетите деца, планът за действие, трябва да се съставя още от самото начало на възпитателната/образователната мярка. Той свързва децата, родителите и социалните работници, следователно е важно чрез него да се напомни за отговорността и авторитета (правата) на родителите, които ще трябва да го одобрят и подпишат.

В контекста на моралните страдания причинени от откъсването на децата, трябва обаче да се даде възможност на родителите да бъдат подпомагани и съветвани при прилагането на този план и то от независими от социалните служби и свързаните с тях асоциации участници.

8. Възможност да се сезира ИГАС

Многобройни нарушения или дори престъпления са извършени срещу семействата от длъжностните лица на социалната и правната защита на детството, както и от свързаните с тяхната дейност асоциации. Някои от семействата са успели да информират за тези факти ИГАС, но инспекцията не може да бъде сезирана директно.

Трябва да се поправи тази ситуация, като се предвиди създаването на Съвместна комисия, състояща се както от специалисти от ИГАС, така и от членове на гражданското общество, в идеалния случай, представители на асоциации създадени за защитата на семействата, като нашата, например. Тази комисия трябва да получи възможността, при обосновано искане от семействата на деца контролирани от социалните служби, да се запознава с отделните случаи и, където е целесъобразно, да прави необходимите препоръки или да препраща случая за допълнителна обработка от компетентно лице, или от екип, воден от критериите за съвест, обективност и безпристрастност.

СЕДИФ

НОТА БЕНЕ: Концепцията за риск представлява истински проблем, тъй като позволява интервенция от социалните служби, дори и при отсъствието на каквото и да е нарушение:

"С оглед разширяването на превантивните мерки и процедури за проследяване и отчитане на малолетните в опасност, понятието за"опасност"е било предпочетено от закона от  5 март 2007, пред по-ограниченото "злоупотреба". Така се позволява да се осигури повече последователност в действията на съответните административни и съдебни органи, тъй като "опасността" включва в себе си освен понятието за "малтретиране", но и измеренията на евентуалния риск, затова и отсега нататък е единственият критерий, според който, в Гражданския и в Социалния кодекс, ще се оправдава прилагането на социалната и правната защита на детството. " Ръководство за защита на малолетните срещу посегателствата на сектите / (стр. 13)

КОМЕНТАР: Ето следователно, един текст, който между другото обяснява, защо всяко второ дете е откъснато без основателна причина! В действителност, рискът е само една преценка на социалните служби, докато малтретирането може да бъде предмет на обективно наблюдение!

----------

Едно свидетелство "отвътре" на системата от "Ръководство за съдебна защита на детето" :

"В никоя друга юрисдикция, в никоя друга област, няма такова разминаване днес, между това, което трябва да бъде и това, което е. Очевидно е, че нарушенията на законодателството са много по-сериозни от обикновеното неспазване на текстовете без душа. Когато например детският съдия не призовава един от родителите, или по- лошо: когато се произнася без никого да изслушва, когато не е имало истински дебат в съдебното заседание, когато написва решение, което нищо не обяснява, когато мало/непълнолетните се изтръгнати от родителите им преди каквото и да било уведомление за съдебно решение, (...) това показва презрение към индивида и така го подбужда към бунтуване. (…) По същия начин, никой доклад не отчита, че образователният екип е извършил сериозна грешка, че отговорникът назначен от службите е непохватен със семейството и, че не се е държал адекватно с него и това е породило напрежение и легитимен протест. Винаги се пише, че само родителите и мало/непълнолетните, са единствено отговорни за ситуациите, че не прогресират, че се случват винаги инциденти с тях. (…) И в досиетата не се чете друго освен частични и предубедени описания, които често мамят за семейната реалност. В това отношение, съдебните дела водени от Защита(та) на децата са много осакатени и лъжливи. (…) Че един съдия ще адресира до семейството немотивираното си решение за отнемане на децата им, това няма да попречи те да бъдат изтръгнати и дори ще се каже, че така те са били своевременно защитени, въпреки, че този метод предизвиква естествена съпротива. (…) В полето на защитата на детето, няма друг арбитър на закона, освен детския съдия. Въпреки това, той постепенно изоставя основното си задължение, което е да се гарантира, че всички действия са извършени в съответствие с процесуалните и материално-правните норми, за да се посвети на въпроси от фактологическо естество, същите като тези на другите заинтересовани страни. Съдия, който не осигурява вече върховенството на правилата е магистрат, който не е повече такъв. И в ежедневието, когато детският съдия не привлича дебата върху правния терен, никой друг няма да го направи на негово място. Това води до постепенното изоставянето на законността и освобождава място за тоталния произвол. " Мишел Юет, детски съдия (страници 522-523 от ръководството / издание на Дюнод, Париж, 2009)

Целта на CEDIF е да защитава семейната институция и да следи за спазването на принципа на субсидиарност, съгласно който родителите са първите отговорни за техните деца. Той възнамерява да прилага членове 14 (правото да знаеш какво са доложили за теб) и 15 (правото да поискаш сметка на  администрацията) от Декларацията за Правата на Човека от 1789, във връзка с член 6 (правото на справедлив процес) и 8 (правото на зачитане на личния и семейния живот) от Европейската Конвенция от 1953 и член 54 (забраната да се  злоупотребява с власт) от Хартата на Фундаменталните Права на ЕС от 2000 г. Възнамерява също да напомня за основното място на семейството: в образователното и социално развитие на децата; в осъзнаването на ролята му като първата институция, която позволява формирането на личността на децата и тяхната ценностна система; в насърчаване ролята на медиацията при конфликтни ситуации в него, за да се избегне до максимум намесата на публичните власти. Да припомня, че всеки държавен служител е длъжен да се отчита за решенията си; да посочва несправедливите съдебни процедури и факти на отказ от правосъдие; да преследва административните и съдебни злоупотреби, да служи като посредник при констатирани аномалии, извършени от магистрати или съдебни експерти.

Превод от Френски език: Борис Танушев

Permalink | Leave a comment  »

София, 24.11.2011 г.

НПО алармират за съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства. 

Тази сутрин седем граждански организации изпратиха Становище до управляващите относно предложения от Социалното министерство "Закон за детето", с настояване да бъде отхвърлен.

В Становището те посочват, че проектозаконът изземва в значителна степен правата на родителите да отглеждат и възпитават децата си, като ги прехвърля на държавата. "Социални служители ще могат да определят кое е вредно за децата на база на твърде общи и недефинирани в Закона термини, което ще отвори врати за редица злоупотреби", се посочва от гражданските организации.

Според тях стотици хиляди отговорни български родители много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този Закон, в който държавата си запазва правото да дефинира всяко поведение на родителя като вредно и опасно.

Проектът на "Закон за детето" ще даде възможност за бързо изземване на децата от страна на държавата, нарушавайки правото им да израснат в семействата си. Родителите ще трябва да се съобразяват изцяло с мнението на децата си, ако не искат да попаднат под ударите на Закона. 

Освен това организациите посочват, че Законът дискриминира родителите и потъпква техни основни права, гарантирани от Конституцията на България (чл. 47), а именно: "отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители". 

Освен Конституцията гражданските организации алармират за грубо нарушаване на текстове от редица европейски закони, ратифицирани от Народното събрание на Република България като:  "Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи", "Конвенцията за правата на детето" и "Международния пакт за гражданските и политически права".

Те посочват, че ако този проектозакон бъде приет, едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и предадено за осиновяване само поради проявено към него "небрежно отношение" или сигнал от съсед. Според тях Законът дава право на социалните служби, с помощта на полицията, да се намесват и да изземват децата, преди да е внимателно проверен конкретния случай. 

"По този начин се създават сериозни предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления", считат организациите. 

Като пример за последствията, които може да има подобен Закон, те посочват Швеция и Германия, където деца биват легално иззети от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация, или е дисциплинирал детето си. Те са категорични, че се отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството.

Според гражданските организации, с приемането на този Закон ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства. Поради тази причина те призовават обществото и управляващите да отхвърлят настоящия проект на "Закон за детето". 

За повече информация и контакт:

Стоян Георгиев

председател "Асоциация общество и ценности"

тел. 0899902846

email: stoian.georgiev@semeistvo.bg

website: www.sva.bg

Permalink | Leave a comment  »

на граждански организации по отношение Проекта за „Закон за детето”

 До:

Г-жа  Елена Кременлиева , Дирекция „Социално включване

Дами и господа,

Независимо колко добре може да ни изглежда идеята за закон, защитаващ децата, той лесно може да се обърне в дискриминация към друга група, ако не се балансира с едно друго, фундаментално човешко право, а именно, правото на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си според собствените си убеждения, както е и отразено в множество международни правни документи, по които страна е и Република България. Предложеният от Социалното министерство "Закон за детето" игнорира правата на родителите, оставяйки възможността за решение при сложни житейски и семейни ситуации в ръцете на държавните служители. 

Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени  за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този проектозакон. Поради горните причини, открито и категорично се противопоставяме на Проекта за „Закон за детето”. 

1. Национализация на децата

Проектът за “Закон за детето” изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да "се информира" независимо от източника, няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае. Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд!

Държавата се превръща в майка за детето, баща за детето, лекар, учител и разбира се - в негов защитник. Това напълно съвпада с въжделенията и мечтите на крайни комунистически идеолози, като Троцки, за национализиране на децата, изразени в неговите думи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (Из “Комунизъм и тероризъм”)

Най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството.  

2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права

При представянето на проектозакона по време на кръглата маса в Парламента един от авторите, доц. Велина Тодорова, заяви публично следното: „По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата“. Категорично не сме съгласни с това - правата на децата не могат да се разглеждат отделно от правата на родителите им!

Под популистката мантия "права за децата", авторите на проектозакона всъщност нарушават фундаменталното право на децата да израстват преди всичко в биологичните си семейства! Правата на родителите се свеждат до грижа за децата, заменят се със задължения и отговорности, като последните могат да им бъдат отнети почти по всяко време от държавата и нейните служители!

Проектозаконът пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". "Подпомага" означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното. Вместо това, авторите на проекта за „Закон за детето” предлагат на родителите санкции и глоби! 

Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование. Това задължение е широко по обхват, тъй като се прилага не само до съдържанието на образованието и начина, по който то се преподава, но и спрямо изпълнението на ВСИЧКИ „функции”, поети от държавата. Глаголът „уважава” означава повече от „взема под внимание”. 

Нещо повече: Никакъв вътрешен закон не може да стои над европейски закон, който е ратифициран от Народното Събрание на Република България. В този смисъл, Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи е по-силен закон дори от Конституцията на Република България и то по смисъла на самата Конституция. Същият е ратифициран (през месец Септември, 1992) по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, според Чл.5, ал.5 от Конституция на Република България.

Според Конвенцията за правата на детето, приета от Обединените нации, в Чл.18(1) се твърди следното: "Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа".

Чл.5. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. 

Тези принципи ясно постановяват, че родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. 

Според Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП) в чл.18(4): „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.” 

Най-добрият защитник на правата на детето са родителите му. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.

3. Възможност за бързо изземване (предпоставки за легално отвличане) на децата от страна на държавните служители

С въвеждането на принципа на "незабавност на действията" (Чл. 3) и свързаните с него други членове от проектозакона (Напр. член 123),  държавата си запазва правото да дефинира ВСЯКО ПОВЕДЕНИЕ НА РОДИТЕЛЯ като вредно и опасно. Ние имаме пълно основание да твърдим, че едно дете може да бъде иззето насила от родителите си, настанено извън семейството (Чл. 200 - 202), дори и само за това, че към него е проявено "небрежно отношение", или е възпитавано по "вреден за развитието му начин" - неясни и съмнителни формулировки, измислени, за да овластят държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.

С новият проектозакон се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи. Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното. Ние не виждаме този принцип приложен в Чл. 123: "Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той ......... го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин." Социалните служби, с помощта на полицията ще могат да се намесват и да изземват децата ПРЕДИ дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

Виждаме ясно, как подобни закони водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Швеция и Германия се е превърнало в средство за контрол върху родителите. Този Закон отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното - необходимо е намаляване на административното регулиране, за да се подкрепи развитието на свободното гражданско общество. 

4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления

С въвеждането на принципа за бързото изземване на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4) се създават предпоставки за злоупотреби от страна на доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца. Нещо повече - предложеният проектозакон изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства в тежкото време на криза.

5. Контрол на държавата върху програмите за сексуално обучение, включително насърчаването да се извършва аборт

Според проектозакона, всички програми свързани със сексуалното обучение на децата в предучилищната група и училище се оставят в ръцете на министъра на здравеопазването, министъра на образованието, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново остават без права в очевиден конфликт с международното право! 

Чл.204 гласи, че министърът на здравеопазването: "....разработва, в сътрудничество с министъра на образованието, младежта и науката, държавните образователни изисквания и учебни програми в областта на здравното образование на децата, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране."

Отново държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще "образова" децата без съгласието на родителите им как да извършват безопасно аборт:

"...детето...... има право на прилагане на мерки за превенция и за лечение на болестите, предавани по полов път; прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване" (Чл.27).  

В заключение: „Законът за детето” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете. За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното приемане на този проект ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства. Законът не е наложителен, защото урежда вече уредени обществени отношения. 

Ето защо ние призоваваме Проектът за „Закон за детето” да бъде НАПЪЛНО отхвърлен от българското общество и парламент като чужд на неговата идентичност, ценности, история и настоящи потребности.

Стоян Георгиев

гражданско сдружение "Асоциация общество и ценности"

Петър Пеев

"Родителски комитет"

Радослав Илиев

фондация "Възможности за всеки"

Петър Вълков

"Форум за защита на детето и семейството"

Ваня Ангелова

"Форум за съвременно образование"

Иво Койчев

Фондация "Мост на любов"

Permalink | Leave a comment  »

Лука Воланте е президент на групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Той е у нас като част от групата наблюдатели на местните и президентските избори. Покрай ангажиментите си по вота Воланте даде излаз на позицията си по въпроса на сурогатното майчинство пред BNews. В сряда предстои проектозаконът за узаконяването му да бъде гледан в парламента.

Permalink | Leave a comment  »

Бихме желали да Ви обърнем внимание на един важен за всички нас проблем, а именно узаконяването на сурогатното майчинство у нас.

От една страна мъката на жените, нуждаещи се от сурогатно майчинство, е наистина дълбока и заслужава искрена и безрезервна съпричастност. От друга страна, тези жени, както и българското общество не бива да бъдат залъгвани, като им се представя само розовата и красива страна. 

Считаме за изключително важно да ви запознаем с опасностите и рисковете от заместващото майчинство и защо като граждани и граждански организации сме изцяло против узаконяването на сурогатството у нас: 

1. При сурогатството се прекъсва силната естествена връзка между износващата (сурогатната) майка и детето;

Отношенията дете-майка са най-ценните и важни отношения,  които не могат да се уреждат посредством договор . Износването на плода не е само физиология, а незаменим контакт между малкия човек и майка му, изграждане на връзка, която продължава през целия живот.

2. Сурогатните майки нямат никакви права спрямо бебето. Ползващите се от заместващо майчинство съпрузи имат пълни права над сурогатната майка по време на бременноста. При диагностициране на увреждане или болест на детето могат да възникнат сериозни проблеми. Приемащите родители може да  пожелаят аборт и  да заставят заместващата майка да го направи,  независимо от нейните морални убеждения;

С предлаганите промени при подписване на договора се изисква съгласие на заместващата (сурогатна) майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи;

3. Концепцията за сурогатното майчинство грубо обезценява репродуктивната дейност, която жените извършват с тялото и душата си (мисли, емоции, отношение), и я свежда до механично действие и «работа». 

4. Сурогатството крие сериозни психологически и физиологически здравни рискове. Не е ясно как заместващата майка ще реагира при отнемането на детето и какви ще бъдат психологическите последствия върху нея;

5. Узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Когато сурогатството стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си.

6. Узаконяването на сурогатството у нас ще доведе до процъфтяване пазара на черно. В предложените промени в Семейния кодекс се предлага «заплащане на разумни разноски». Това е твърде общо и неясно.

7. Нарушават се правата на детето. И детето, и заместващата (сурогатна) майка са третирани като биологична стока, за която се заплаща. Това потъпква  правата на детето като човешко същество, гарантирани от Декларацията за правата на детето (чл. 6 и чл. 9). Нарушава се и правото на детето на информираност. То няма да може да узнае, коя е майката, която го е родила, а при донорство и своя произход.

8. Сурогатството може да доведе до нарушаване правото на детето да има законна майка.  Има случаи в Русия, където в акта за раждане е записан само бащата. На 04.08.2010г. съд в Москва постанови, че самостоятелен мъж, който е кандидатствал за сурогатство (използвайки яйцеклетки на донори) може да бъде регистриран като единствен родител на своя син и така той става първия мъж в Русия, който защитава правото си да стане баща чрез съдебна процедура. Името на сурогатната майка не е вписано в удостоверението за раждане, бащата е записан като единствен родител.

9. Легализирането на сурогатното майчинство води до объркване на семейните роли и взаимоотношения  

Примери:

-         Историята за 61-годишна жена, която износва своя собствен внук  - влизайки в ролята на сурогатна майка за детето на собствената си дъщеря и зет.

-         В Русия няколко рускини (като Екатерина Закхарова, Наталия Климова и Ламара Келешева) стават баби чрез пост-мортем сурогатни програми, при които сурогатните внуци са заченати след смъртта на синовете им.

 -        В Русия  потенциални самостоятелни родители, независимо от техния пол или сексуална ориентация, могат да се възползват от правото за родителство чрез сурогатство в Русия.

-         Има случаи на деца, които са родени две години след смъртта на поръчващата майка (Израел). 

В България:

Към момента у нас сурогатното майчинство е забранено от чл.182а на Наказателния кодекс, както и от Наредба №28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция;

10.  С узаконяването на сурогатството това, което вчера е било престъпление днес ще бъде напълно легално.

Все още няма направена статистика в България за двойките, които действително се нуждаят и желаят да се възползват от сурогатна майка. Това, което е известно до момента, че семействата в България, които вече са заявили такова желание са не повече от 20-30 (изказване на представител на гражданска  организация “Зачатие”); Същевременно всяка година у нас над 2000 бебета биват изоставени в домове, за разлика от много други страни, където възможностите за осиновяване са твърде ограничени.

11.  България няма законови механизми, които да предотвратят продажбата на бебета и износа на яйцеклетки. По този начин узаконяването на сурогатството за случаи с медицински показания, на по-късен етап ще доведе до масово заобикаляне на закона.

Практиката в ЕС и в други страни по света:

Нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация и жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия и Казахстан, и дори по-далече - към Индия.   

12. В Европейския съюз Австрия, Германия, Швеция, Франция, Унгария и Италия забраняват всякаква форма на сурогация – платена или не.  Държавите, предвиждащи силно рестриктивен режим на сурогатното майчинство и изрична забрана за неговата комерсиализация, са Холандия, Белгия, Великобритания, Израел, Гърция и някои щати на САЩ. Това са страни, в които решението е взето с основния мотив, че бездетните двойки наистина нямат друг шанс, защото изоставени за осиновяване деца на практика няма.

 Докладвани са случаи за клиники в Индия, където сурогатни майки се държат под ключ през целия период на бременността и са принудени да раждат насила с Цезарово сечение. Последното носи двоен до четворен риск за смърт по време на раждане.

В заключение:

По въпроса за сурогатното майчинство, както и по отношение на начините на използване на репродуктивните технологии трябва да бъде ясно, че когато исканията на възрастните да използват тези технологии са в конфликт с най-добрия интерес на децата, тогава най-добрия интерес на децата трябва да бъде поставен на първо място.

Във връзка с гореизложеното призоваваме народните представители да гласуват в полза на децата-бъдещето на нацията и срещу узаконяване на сурогатството в България.

Асоциация Общество и Ценности

Фондация за правна помощ "Глас в България"

Граждански форум за защита на детето и семейството и др.

Още материали по темата:

Сурогатното майчинство не трябва да бъде разрешавано никога

Интервю с Лука Воланте, президент на групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа:

 http://www.bnews.bg/article-37240

Permalink | Leave a comment  »

София 03.10.2011г.

Становище_на_Асоциация_общество_и_ценности-28.09.11г.pdf Download this file

Permalink | Leave a comment  »

На първи септември законопроектът беше отхвърлен в пленарна зала. Благодарим на всички поддръжници за подкрепата!

По-долу можете да се запознаете с пълния текст на предложението:

---------------------

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ

ALLIANCE DEFENSE FUND

ОТ: РОДЖЪР КИСКА (Roger Kiska)

ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УЗАКОНЯВАНЕ НА ЕВТАНАЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ 

ДАТА: 7 юли, 2011 

УВОД 

Алайънс дифенс фънд (Alliance Defense Fund-ADF) е международна правна организация, която е посветена на  защитата на човешките права и религиозната свобода за вярващите в Европа и САЩ. Адвокатите на ADF са служили като правозащитници по дела пред Европейския съд за човешките права и националните съдилища. ADF е представяла експертни становища пред Европейския парламент и Конгреса на Съединените щати. Организацията е акредитирана към ООН, Европейския парламент, Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа и Агенцията за основни права.

ADF е сериозно загрижена за драстичните последици за държавната политика, породени от предложението за легализиране подпомогането на самоубийството в България (т.н. assisted suicide). Не може да бъде признато  «право» за преждевременно прекъсване на нечий човешки живот по изкуствен начин, тъй като то основно противоречи на правото на живот, заложено както в Българската конституция, така и в член 2 от Европейската конвенция за правата на човека. Свободата на избор не е абсолютна ценност. Нито концепцията за човешкото достойнство е съвместима с асистираното  самоубийство, тъй като подобна концепция подценява човешкия живот с предварителното условие, че един човешки живот би могло да не си заслужава да се живее. Освен това, както е доказал примерът на Холандия, евтаназията не може да бъде правилно или законово регулирана. Случаите на недоброволна евтаназия и ситуации на евтаназия извън условията на "непоносими страдания"  са станали шокиращо разпространени в холандското общество. От примера на злоупотребата с холандския закон за асистирано самоубийство става ясно, че при легализиране на асистираното самоубийство не може да се постанови необходимият реквизит за яснота и предвидимост,  за да може асистираното самоубийство да се сметне за регламентируемо от закона и от Съвета на европейските институции. 

Право на живот

Правото на живот e вкоренено в човешкото достойнство, и в доктрината за равнoправна защита по силата на закона. Чрез премахване намесата на правителството в областта на подпомогнатото самоубийство, Конституционните гаранции за равноправна защита в България по този начин ще бъдат заличени. Следователно се създава отделен клас хора, които не се ползват с неотменимата защита на правото на живот, гарантирана за цялото човешко семейство по силата на член 3 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Държавите не само имат огромен интерес към правото на живот, но също така и позитивното задължение да го защитават. В такъв случай изборът не е абсолютна ценност, когато се постави на везните спрямо правото на живот. Това означава, че животът е неприкосновен и не може да бъде оценяван  само въз основа на субективната преценка на пациента. Приемането на аргумент, който измерва ценността на един човек спрямо качеството на живот, има колосални последици за най-уязвимите елементи на обществото и спомага за по-нататъшна либерализация на закона, включително евгениката.

В допълнение, декриминализацията на подпомогнатото самоубийство или евтаназията не успява да вземе под внимание състоянието на психиката  на пациента и следователно уязвимите стават жертва. През 2006 г. в Кралския колеж на психиатрите в Англия систематични проучвания „ясно са показали”, че желанието за асистирано самоубийство сред неизлечимо болни е "силно асоциирано” с депресия. Посочва се също, че с правилното медицинско и психиатрично лечение 98-99% от тези пациенти биха оттеглили искането си за асистирано самоубийствo. Като такова, "правото да умреш" очевидно няма абсолютно нищо общо с личната автономия и трябва да бъде управляванo от защити, присъщи на правото на живот, включително и намесата на държавата с цел да гарантира, че животът няма да бъде отнет противоестествено.

Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който урежда защитата на правото на живот, предвижда само минимални обстоятелства, при които правото на живот може да бъде отнето, като подпомогнатото самоубийство не е едно от тези изключения. Съветът на Европа е посочил още в Препоръка 1418 (1999), че ”убийствата от милосърдие" не са приемливи в рамките на Съвета на Европа:

…Комитетът на министрите насърчава държавите-членки на Съвета на Европа да уважават и защитават достойнството на неизлечимо болните или умиращи лица във всяко едно отношение: 
с. чрез поддържане на забраната за умишлено отнемане на живота на неизлечимо болни или умиращи лица, като:

i.  признава, че правото на живот, особено по отношение на неизлечимо болни или умиращи лица, е гарантирано от държавите-членки в съответствие с член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи, че "никой не може да бъде умишлено лишен от живот";

ii. признава, че желанието на неизлечимо болен или умиращ човек да умре в никакъв случай не представлява съдебен иск той да умре от ръката на друг човек;

iii. признава, че желанието на неизлечимо болен или умиращ човек да умре не може само по себе си да представлява правно основание да се предприемат действия, които да доведат до смърт.

Европейският съд по правата на човека е приел, в случая на X. срещу Германия, че когато възникне конфликт между член 2 и 3, държавата има задължението да зачита правото на живот, дори когато е налице елемент на нечовешко или унизително отношение. В случая X., затворник, се оплаква от нечовешко и унизително отношение, след като е бил хранен насила от германските власти в затворите по време на гладната стачка, която служители в затворите били счели за равносилна на самоубийство. Съдът отхвърлил искането, с което отбелязал превъзходството на живота като фундаментално право, както и задължението на държавата да подсигури това право дори и на тези, които не желаят да живеят.

Европейският съд директно се е изправял пред проблема за асистираното самоубийство на няколко пъти. В първото дело, Sanles Sanles срещу Испания, Съдът отхвърля искането на представителя на недвижимите имоти на г-н Сампедро (Sampedro) като неоснователен. Господин Сампедро,  който бил тетраплегик, поискал от испанските съдилища "правото" на асистирано самоубийство, но починал преди завършване на производството. Тъй като неговият законен представител вече не носел "статута на жертва", случаят бил приключен.

Две години по-късно, Съдът се произнесе по това, което сега е окачествено като класическото дело по асистираното самоубийство пред Съда, Прети (Pretty) срещу Обединеното кралство. Ищецът по Прети иска признаване в Обединеното кралство на "правото да умре". Госпожа Даян Прети страда от нелечимо и дегенеративно заболяване, известно като болест на двигателния неврон. Съдът постановява, че не съществува право за подпомаганото самоубийство и че в определени ситуации държавата има позитивното задължение да гарантира "превантивни оперативни мерки за защита на физическо лице, чийто живот е изложен на риск."

Мнението на мнозинството  постановява още, че:
Член 2 не може, освен нарушавайки самия текст , да бъде тълкуван в смисъл на предоставяне на напълно противоположното право, а именно правото на индивида да умре, нито може  да създаде право на самоопределение в смисъл на предоставяне на право да се избере смъртта пред живота.

Съдът приема за установено, че никакво право на смърт, независимо дали в ръцете на трето лице или с помощта на публичен орган, не може да бъде изведено от член 2 от Конвенцията. Съвсем наскоро Съдът отново утвърди своята позиция против асистираното самоубийство в делото Haas срещу Швейцария. В цитираното дело Първо отделение на Съда потвърждава, че Конвенцията не включва защита на правото на асистирано самоубийство. Жалбоподателят по делото не е покрил условията на Швейцарския закон за прекратяване на живота му посредством държавно регулирана намеса и потърсил смъртонозна доза натриев пентобарбитал от аптека без лекарска рецепта. Съдът отхвърля жалбата и постановява, че няма право на асистирано самоубийство, което да бъде извлечено нито от чл. 2, нито от чл. 8 от Конвенцията.

В допълнение, няма обвързващо тълкуване на какъвто и да е международен документ, уреждащ правото на живот, което някога да е признало противоположното право на смърт. Тъй като предложеният български проектозакон за асистираното самоубийство няма правна основа, той трябва да отпадне.

Провалът на Холандския модел

През 1984 г. Холандия бе първата държава, която отмени наказателните санкции за асистирано самоубийство. Холандският модел позволява асистирано самоубийство само по изрично искане на пациента и с цел да се сложи край на"непоносимо страдание". Въпреки насоките, определени от закона и Кралската Холандска медицинска асоциация, злоупотребите са широко разпространени.

Може би най-тревожна е статистиката, която говори за неспазване на насоките за  асистирано самоубийство, които налагат консултация с друг лекар и подаването на доклад от медицинския преглед. Субсидирано от правителството проучване през 1990 г. показа, че над 80% от случаите не се  докладват и са сертифицирани като смъртни случаи, произтичащи от естествени причини. Най-скорошното проучване от 2005 г. показва, че незаконното сертифициране на подпомогнати самоубийства като естествени смъртни случаи все още е широкоразпространен проблем в Холандия. Липсата на прозрачност при докладите ясно показва, че всички защити, предоставени от закона при легализирането на асистираното самоубийство, са илюзорни, и оставят най-уязвимите граждани в обществото незащитени от недоброволна евтаназия.

Неоспорими статистически данни разкриват също шокиращата действителност, че скоро след декриминализацията на асистираното самоубийство в Холандия започва практика на недоброволна евтаназия ,  т.е. евтаназия без необходимото "изричното съгласие", за което се призовава в медицинските указания. През 1990 г. най-малко 1000 пациенти са били инжектирани със смъртоносни инжекции без изричното им съгласие, като това е в размер на близо 1% от всички смъртни случаи през тази година в Холандия. Въпреки правителствените заплахи,  че всички случаи на евтаназия без изричното съгласие на пациента ще бъдат преследвани като убийство, удивителните 0,4% от смъртните случаи в Холандия през 2005 г. бяха приписани на недоброволна евтаназия.

Активизмът на холандските съдилища не свършва с легализирането на „право” на подпомогнато самоубийство. Отклонявайки се от насоките, изискващи подпомогнатото самоубийство да се направи само с изричното съгласие на пациента,  съдилищата са узаконили юридически и практиката на детеубийство, т.н. даване на смъртоносни инжекции на бебета с увреждания. Холандските съдебни власти работят и за разширяване на евтаназия за хора с деменция. Още по-тревожно е това, че холандският Върховен съд вече е  стигнал дотам да декларира, че поради страданието от загубата на двете си деца една жена би могла да има право да поиска асистирано самоубийство.

Ако Холандският модел е някакъв индикатор, то декриминализирането на асистираното самоубийство,  или евтаназията,   представлява хлъзгав склон, по който тръгне ли се веднъж, той се разширява показателно далеч отвъд първоначалните предположения.

Правно предписание: Стандартите на Съвета на Европа

Юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека предписва, че разпоредбите във вътрешното законодателство на държавите-членки трябва да бъдат достатъчно прецизни,  и разумно предвидими, за да  се очакват последиците, до които може да доведат нечии действия. Законът трябва също да предоставя достатъчни гаранции срещу произволна намеса в съответните материални права. Въпросното законодателство трябва да бъде лесно достъпно и ясно с оглед на това, обществото да може да ръководи действията си спрямо него. Само по този начин, когато са изпълнени тези четири елемента на прецизност, достъпност, яснота и предвидимост, законът ще  се счита за отговарящ на критериите за предписаност от закона.

Както е демонстрирано чрез Холандския модел,  невъзможно е държавата да регламентира по подходящ начин асистираното самоубийство. Ширещата се практика да не се докладват случаи с недоброволна евтаназия и евтаназия по причини, различни от непоносими страдания, е достигнала епидемични размери. Освен това, най-уязвимите елементи на обществото (възрастните хора, болните, депресираните и хората с увреждания),  стават податливи на виктимизация от страна  на  членовете на семейството си и на лекарите, чийто интерес не непременно е най-доброто за индивида и които не са в законното си  право да взимат решение за асистираното му самоубийство, било то пряко или по принуда. Държавата има непреодолимия интерес да гарантира, че правото на живот ще бъде гарантирано. При легализация на асистираното самоубийство невъзможността да се упражнява надзор при изпълнението му оставя огромни пропуски в опитите на държавата да защити правото на живот. Като такова,  за предложеното законодателство не може да се каже, че е продиктувано от правото поради липсата му  на предвидимост и възможността за злоупотреби.

Заключение

Животът е фундаментално, основно човешко право. Без него  другите права не могат да съществуват. Легализацията на подпомогнатото самоубийство не е съвместима с правото на живот. Освен това, както е показал примерът на Холандия, невъзможността да бъде регулирано асистираното самоубийство създава правна ситуация, в  която липсва необходимата яснота и предвидимост, изисквани от органите на Съвета на Европа. Човешкото достойнство изисква животът да се уважава от зачатието до естествената смърт. Поради това от първостепенно значение е българското право да бъде в приемственост с  правната практика на Конвенцията  и с Препоръките на Съвета на Европа  за поддържане на криминализацията на асистираното самоубийство.

 Royal College of Psychiatrists, Statement on Physician-Assisted Suicide para. 2.4 (Apr. 24, 2006), available at http://www.rcpsych.ac.uk/pressparliament/collegeresponses/physicianassistedsu... (last accessed Apr. 21, 2009).

 Id.

 The second clause of §1 notes that capital punishment is one of the exceptions. This clause has been in large part nullified by Protocol 6 on the prohibition of the death penalty. Article 2§2 provides further exceptions to the right to life for lawful self-defense, effectuating an arrest or preventing the escape of a prisoner or in quelling riots.

 ECHR, X v. Germany, Application No. 10565/83, admissibility decision of 9 May 1984.

 ECHR, Sanales Sanles v. Spain, admissibility decision of 20 December 2000. 

 ECHR, Pretty v. the United Kingdom, Application No. 2346/02 [2002] ECHR 423 (29 April 2002) § 24.

 Id., §§ 39-40.

 ECHR, Haas v. Switzerland, Application No. 31322/07, judgment of 11 January 2011.

 See: Schoonan, Sup. Ct., Alkmaar, 27 November 1984, NJ 106:451; Central Committee of the Royal Dutch Medical Association, Vision on Euthanasia (Utrecht: KNMG, 1986); cited and discussed in John Keown, Euthanasia, Ethics and Public Policy: An Argument Against Legalisation 83 n.2 and accompanying text (Cambridge U. Press, 2002).

 P.J. van der Maas, J.M.M. van Delden, L. Pijnenborg, Medische beslissingen rond het levenseinde. Het onderzoek voor de Commissie onderzoek medische praktijk inzake euthanasia (The Hague, SDU Uitgeverij Plantijnstraat 1991) (“1990 Survey”).

 See: A. van der Heide, et al, “End-of-Life Practices in the Netherlands under the Euthanasia Act,” 356 NEW ENGLAND JOURNAL OF MEDICINE 1957 (2007) (“2005Survey”).

 Id. at Table 1.  .

 Id.

 Edouard Verhagen and Pieter Sauer, “The Groningen Protocol—Euthanasia in Severely Ill Newborns,” 352 NEW ENGLAND JOURNAL OF MEDICINE 959 (2005).

 House of Lords Select Committee, Report of the Select Committee on Medical Ethics, para. 5, 1993–94 HL Paper 21-I.

 See: John Keown, Euthanasia, Ethics and Public Policy: An Argument Against Legislation (Cambridge University Press, 2002) at 87, 109, 131.

 ECHR, Huvig v. France, Judgment of 24 April 1990, Series A no. 176-B § 27; ECHR, Kruslin v. France, Judgment of 24 April 1990, Series A no. 176-A § 36.

 ECHR, 26 April 1991, Ezelin v. France, series  A, No. 152, § 56

Permalink | Leave a comment  »

23.08.2011г.

Permalink | Leave a comment  »

На вниманието на :   

Г-н Георги Първанов, Президент на Република България

Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България

Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

Г-жа Десислава Атанасова, Председател на парламентарната комисия по здравеопазване 

Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси

Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването на Република България

Европейска комисия по здравеопазването

Българските медии

О Т В О Р Е Н О   П И С М О

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните представители на граждански и неправителствени организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно предложението да се легализира евтаназията в нашата страна. В този акт ние виждаме опит за постепенно налагане на трайна промяна в общественото мнение. Такъв опит не е без прецедент – видяхме го и в дискусиите относно абортите, наркотиците и хомосексуализма. Очертава се тенденция към преминаване от много строго към либерално законодателство, подкопаваща морала и ценностите у хората, а в случая с евтаназията – водеща до обезценяване на човешкия живот. 

Нито един човек, а най-вече лекарите, нямат моралното право да унищожават невинен човешки живот, колкото и да е благороден мотивът. Премахването на страдащия не е начин за облекчаване на страданието. Самоубийството и евтаназията като подпомогнато убийство са зло, което трябва да бъде надмогнато чрез прояви на любов и емоционална подкрепа, а не право, което трябва да се утвърждава или насърчава.

Нашите основни мотиви срещу узаконяването на евтаназията в Република България са:

• Неизлечимата болест не е основание за изкуствено прекъсване на човешкия живот поради риск от погрешна диагноза. Какво би станало, ако се приложи евтаназия с погрешното убеждение, че пациентът е болен от смъртоносна болест, докато в действителност заболяването може да се овладее? При узаконяването на евтаназията догадките и прогнозите на лекарите, че болният ще умре в периода от няколко седмици или месеци ще се приемат за категорични. Но всеки лекар от опит знае, че в ред случаи хора, които отдавна би трябвало да са починали, продължават да живеят. Често те са щастливи, че са надвили опасната болест, както и депресията, която я съпровождала.
• Легализирането на евтаназията може да повиши тревожността при по-възрастните, при хора с увреждания и при неизлечимо болните. Те могат да се чувстват виновни, че не се възползват от законното право на подпомогнатата смърт. Тези хора вместо сигурност и доверие към лекарите ще изпитват подозрение, ще се чувстват изоставени и ненужни.
• Евтаназията не може да бъде оправдана с мотивите, че органите на  убития ще бъдат дарявани на други хора. Благородните цели се постигат с благородни средства. Да пожертваш органите си, защото няма смисъл да се живее, е самоубийство, а не проява на жертвена любов. 
• Евтаназията води до сериозни психологически последствия за лекарите, които я прилагат. При тях съществува по-голям риск от психични смущения и разстройства, свързани със страх, тревожност, вина и депресия. Ако лекарят е минал веднъж „бариерата” и извършил евтаназия, би ли се борил с всички сили, за да спаси живота на следващия си пациент?
• Евтаназията съществено се различава от спирането на животоподдържащото лечение, което е тежко или безполезно. Почти всички съвременни изследователи са единодушни, че мозъчната смърт може да се разглежда като еквивалент на смъртта и в такива случаи изкуственото поддържане на живота може да се прекъсне. Евтаназията обаче (правото да бъдеш умъртвен от лекар) разделя обществото ни и противоречи на традиционните християнски ценности на българския народ.
• Евтаназията противоречи на Хипократовата клетва и на заповедта „не убивай” в юдеохристианската доктрина. При евтаназията има два пъти убийство: болният се самоубива и същевременно лекарят (лекарите) извършват убийство.
• Легализирането на евтаназията внушава на хората, че страданието в крайна сметка е безсмислено, безцелно и следователно трябва  да се отстранява с всички достъпни средства. Ние не трябва да търсим страданието, но е нужно в някаква степен да го приемаме. Защото, както пише д-р Дж. Уайет, „медицината трябва да се опита да отстрани не всяко страдание и смърт, а ненужното страдание и ненавременната смърт”. Болката и страданието често имат пречистващ ефект, помагат на хората да разберат истинското значение на живота, да израснат духовно, да развиват нравствени добродетели и отваря път за вътрешно лично преобразяване. 

Във връзка с гореизложеното, ние Ви призоваваме да положите всички усилия, според дадените ви от закона правомощия, законопроектът за евтаназията да бъде отхвърлен като вреден, неетичен и криещ сериозни рискове за бъдещето на системата на здравеопазването в Република България. 

Ние също апелираме към открит обществен дебат по темата за евтаназията, включващ специалисти от различни професионални области, и възразяваме срещу опита обществото да получава едностранчива информация по този важен и актуален въпрос.

                                                                                                                      6 юли 2011 г.

гр. София

Permalink | Leave a comment  »

С пълното съдържание на текста можете да се запознаете оттук!

See the full gallery on Posterous

Permalink | Leave a comment  »