На вниманието на :   

Г-н Георги Първанов, Президент на Република България

Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България

Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

Г-жа Десислава Атанасова, Председател на парламентарната комисия по здравеопазване 

Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси

Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването на Република България

Европейска комисия по здравеопазването

Българските медии

О Т В О Р Е Н О   П И С М О

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните представители на граждански и неправителствени организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно предложението да се легализира евтаназията в нашата страна. В този акт ние виждаме опит за постепенно налагане на трайна промяна в общественото мнение. Такъв опит не е без прецедент – видяхме го и в дискусиите относно абортите, наркотиците и хомосексуализма. Очертава се тенденция към преминаване от много строго към либерално законодателство, подкопаваща морала и ценностите у хората, а в случая с евтаназията – водеща до обезценяване на човешкия живот. 

Нито един човек, а най-вече лекарите, нямат моралното право да унищожават невинен човешки живот, колкото и да е благороден мотивът. Премахването на страдащия не е начин за облекчаване на страданието. Самоубийството и евтаназията като подпомогнато убийство са зло, което трябва да бъде надмогнато чрез прояви на любов и емоционална подкрепа, а не право, което трябва да се утвърждава или насърчава.

Нашите основни мотиви срещу узаконяването на евтаназията в Република България са:

• Неизлечимата болест не е основание за изкуствено прекъсване на човешкия живот поради риск от погрешна диагноза. Какво би станало, ако се приложи евтаназия с погрешното убеждение, че пациентът е болен от смъртоносна болест, докато в действителност заболяването може да се овладее? При узаконяването на евтаназията догадките и прогнозите на лекарите, че болният ще умре в периода от няколко седмици или месеци ще се приемат за категорични. Но всеки лекар от опит знае, че в ред случаи хора, които отдавна би трябвало да са починали, продължават да живеят. Често те са щастливи, че са надвили опасната болест, както и депресията, която я съпровождала.
• Легализирането на евтаназията може да повиши тревожността при по-възрастните, при хора с увреждания и при неизлечимо болните. Те могат да се чувстват виновни, че не се възползват от законното право на подпомогнатата смърт. Тези хора вместо сигурност и доверие към лекарите ще изпитват подозрение, ще се чувстват изоставени и ненужни.
• Евтаназията не може да бъде оправдана с мотивите, че органите на  убития ще бъдат дарявани на други хора. Благородните цели се постигат с благородни средства. Да пожертваш органите си, защото няма смисъл да се живее, е самоубийство, а не проява на жертвена любов. 
• Евтаназията води до сериозни психологически последствия за лекарите, които я прилагат. При тях съществува по-голям риск от психични смущения и разстройства, свързани със страх, тревожност, вина и депресия. Ако лекарят е минал веднъж „бариерата” и извършил евтаназия, би ли се борил с всички сили, за да спаси живота на следващия си пациент?
• Евтаназията съществено се различава от спирането на животоподдържащото лечение, което е тежко или безполезно. Почти всички съвременни изследователи са единодушни, че мозъчната смърт може да се разглежда като еквивалент на смъртта и в такива случаи изкуственото поддържане на живота може да се прекъсне. Евтаназията обаче (правото да бъдеш умъртвен от лекар) разделя обществото ни и противоречи на традиционните християнски ценности на българския народ.
• Евтаназията противоречи на Хипократовата клетва и на заповедта „не убивай” в юдеохристианската доктрина. При евтаназията има два пъти убийство: болният се самоубива и същевременно лекарят (лекарите) извършват убийство.
• Легализирането на евтаназията внушава на хората, че страданието в крайна сметка е безсмислено, безцелно и следователно трябва  да се отстранява с всички достъпни средства. Ние не трябва да търсим страданието, но е нужно в някаква степен да го приемаме. Защото, както пише д-р Дж. Уайет, „медицината трябва да се опита да отстрани не всяко страдание и смърт, а ненужното страдание и ненавременната смърт”. Болката и страданието често имат пречистващ ефект, помагат на хората да разберат истинското значение на живота, да израснат духовно, да развиват нравствени добродетели и отваря път за вътрешно лично преобразяване. 

Във връзка с гореизложеното, ние Ви призоваваме да положите всички усилия, според дадените ви от закона правомощия, законопроектът за евтаназията да бъде отхвърлен като вреден, неетичен и криещ сериозни рискове за бъдещето на системата на здравеопазването в Република България. 

Ние също апелираме към открит обществен дебат по темата за евтаназията, включващ специалисти от различни професионални области, и възразяваме срещу опита обществото да получава едностранчива информация по този важен и актуален въпрос.

                                                                                                                      6 юли 2011 г.

гр. София